Luke 18
1 He also spoke a parable to them that they must always pray, and not give up,
Тунчи Исусо роспхэндя лэнди дума, со трэбуй тэ на пэрэашэн тэ мангэнпэ Дэвлэс ай тэ на грыжонпэ.
2 saying, "There was a judge in a certain city who did not fear God, and did not respect people.
— Андэ екх форо сас сындомари, саво на даралас Дэвлэстар и на лажалас манушэндар.
3 A widow was in that city, and she often came to him, saying, 'Give me justice against my adversary.'
Андэ кодва форо сас екх пхивли. Вой авэлас кав сындомари, мангэлас: «Фэрисар ман мэрнэ вражымарестар».
4 He would not for a while, but afterward he said to himself, 'Though I neither fear God, nor respect people,
Сындомари бут вряма на камэлас тэ поможысарэл лати, ай тунчи пхэндя ежэно пэсти: «Мэк мэ Дэвлэстар на дарав и манушэндар на лажав.
5 yet because this widow bothers me, I will give her justice, or else she will wear me out by her continual coming.'"
Нэ сар кадья пхивли дохаля манди пэстирэ мангимаса, терава, со вой мангэл, кай вой тэ пэрэашэл тэ дохал ман».
6 The Lord said, "Listen to what the unrighteous judge says.
Ай о Рай пхэндя: — Шундэ, со пхэнэл сындомари найчячимаско?
7 Won't God avenge his chosen ones, who are crying out to him day and night, and yet he exercises patience with them?
Сар о Дэл на фэрисарэла колэн, кас Вов вытидя, и ко фартэ мангэн Лэс о дес и рят? Чи ашавэла лэн о Дэл?
8 I tell you that he will avenge them quickly. Nevertheless, when the Son of Man comes, will he find faith on the earth?"
Пхэнав тумэнди: Вов грабисавэла пав чячимос тэ фэрисарэл лэн. Нэ кала Шаво Манушыкано авэла, аракхэла патимос пэ пхув?
9 He spoke also this parable to certain people who were convinced of their own righteousness, and who despised all others.
Колэнди, савэ гындонас пала пэстэ, кай онэ жужэ, и пхутярдэс дикхэнас пэ авэр мануша, Исусо роспхэндя кацави дума:
10 "Two men went up into the temple to pray; one was a Pharisee, and the other was a tax collector.
— Дуй мануша зажыле андо храмо тэ мангэнпэ Дэвлэс. Екх лэндар сас фарисеё, ай авэр — стидэмарё налогонэндиро.
11 The Pharisee stood and prayed to himself like this: 'God, I thank you, that I am not like other people, extortioners, unrighteous, adulterers, or even like this tax collector.
Фарисеё тэрдёлас и мангэласпэ Дэвлэс кадя: «Дэвла, наис Тути, со мэ на кацаво, сар авэр мануша: прахаря, найжужэ, лубаря, и на кацаво, сар акадва стидэмарё налогонэндиро.
12 I fast twice a week. I give tithes of all that I get.'
Мэ ритярав посто дувар андо курко, дав дэшто котор андар вся, со затерав».
13 But the tax collector, standing far away, would not even lift up his eyes to heaven, but beat his breast, saying, 'God, be merciful to me, a sinner.'
Ай стидэмарё налогонэндиро тэрдёлас андэ риг и на ваздэлас якха пэстирэ кав болыбэн, нэ марэлас пэс андо колин и пхэнэлас: «Дэвла, тангосар ман, бэзэхалэс манушэс!»
14 I tell you, this man went down to his house justified rather than the other; for everyone who exalts himself will be humbled, but he who humbles himself will be exalted."
Пхэнав тумэнди, со кадва мануш жыля черэ майэртисардо, сар кодва. Кодва, ко ваздэл пэс, авэла обмэкло, а ко обмэкэл пэс, ваздёла.
15 Now they were also bringing their babies to him, that he might touch them. But when the disciples saw it, they rebuked them.
Мануша анэнас кав Исусо цэкнэн бэяцэн, кай Вов тэ лэлпэ лэндэ. Сытярнэ удикхле када и камле тэ запхэнэн лэнди.
16 Jesus summoned them, saying, "Allow the little children to come to me, and do not hinder them, for the kingdom of God belongs to such as these.
Исусо акхардя лэн Пэстэ ай пхэндя: — Мэк бэяцэ авэн Мандэ, и на запхэнэн лэнди, колэсти со Тхагаримос Дэвлэско важ кацавэ, сар онэ.
17 Truly, I tell you, whoever does not receive the kingdom of God like a little child, he will in no way enter into it."
Пхэнав тумэнди чячимаса: ко на прилэла о Тхагаримос Дэвлэско, сар бэято, кодва на зажала андэр лэстэ.
18 A certain ruler asked him, saying, "Good Teacher, what must I do to inherit everlasting life?" (aiōnios g166)
Екх пхурэдэр пушля Лэстар: — Лашо Сытяримари, со тэ терав, кай манди тэ дэлпэ жувимос вакоско? (aiōnios g166)
19 Jesus asked him, "Why do you call me good? No one is good, except one—God.
— Сости ту акхарэс Ман «лашо»? — пхэндя Исусо. — Нико на лашо, качи екх о Дэл.
20 You know the commandments: 'Do not commit adultery,' 'Do not murder,' 'Do not steal,' 'Do not give false testimony,' 'Honor your father and your mother.'"
Ту жанэс запхэнимос: на тер лубимос, на умар, на чёр, на пхэн хохавимаско лав, пативаса обжапэ дадэса и лэ даса.
21 And he said, "I have kept all these things from my youth up."
— Вся када мэ терав пай тэрнэ пэстирэ бэрша, — пхэндя вов.
22 When Jesus heard it, he said to him, "You still lack one thing. Sell all that you have, and distribute it to the poor. You will have treasure in heaven. Come, follow me."
Исусо ашундя када ай пхэндя лэсти: — Екх тути инке на хутилэл. Битин вся, со тутэ исин, и роздэ ловэ чёрорэнди, и тунчи тутэ авэла барвалимос по болыбэн. Тунчи ав и жа пала Мандэ.
23 But when he heard these things, he became very sad, for he was very rich.
Кала пхурэдэр ашундя када, вов грыжосайля, колэсти со сас фартэ барвало.
24 And Jesus looked at him and said, "How hard it is for those who have riches to enter into the kingdom of God.
Кала Исусо удикхля, со кодва грыжосайля, Вов пхэндя: — Сар пхарэс барвалэнди тэ зажан андо Тхагаримос Дэвлэско!
25 For it is easier for a camel to enter in through a needle's eye, than for a rich person to enter into the kingdom of God."
Майлокхо лэ верблюдости тэ прожал андэ сувьяко кан, сар лэ барвалэсти тэ вжал андо Тхагаримос Дэвлэско.
26 Those who heard it said, "Then who can be saved?"
Кола, ко ашундя када, пхэндэ: — Ко тунчи авэла фэрисардо?
27 But he said, "The things which are impossible with man are possible with God."
Исусо пхэндя: — Сар кав мануш нинай зор тэ стерэл варисо, кав Дэл исин зор кода тэ стерэл.
28 And Peter said, "Look, we have left our own things and followed you."
Тунчи Пэтро пхэндя: — Акэ, амэ ашадэ вся, со амэндэ сас, и жылям пала Тутэ.
29 He said to them, "Truly I tell you, there is no one who has left house, or wife, or brothers, or parents, or children, for the kingdom of God's sake,
Исусо пхэндя лэнди: — Пхэнав тумэнди чячимаса: всаворэ, ко ашадя чер, и ла ромня, и лэ пхралэн, лэ дадэс и ла да, тай лэ бэяцэн важ о Дэвлэско Тхагаримос,
31 He took the twelve aside, and said to them, "Look, we are going up to Jerusalem, and all the things that are written through the prophets concerning the Son of Man will be completed.
Тунчи Исусо отакхардя дэшудуен андэ риг ай пхэндя лэнди: — Акэ, амэ зажас андо Иерусалимо. Котэ терэлапэ вся, со запистросардо пророконца пала Шаво Манушыкано.
32 For he will be delivered up to the non-Jews, will be mocked, treated shamefully, and spit on.
Вов авэла отдино андэ васта манушэнди авря народостар, и кола авэна тэ асанпэ Лэстар, обмукэна Лэс и шунгардэна пэр Лэстэ,
33 They will scourge and kill him. On the third day, he will rise again."
авэна тэ марэн чюкнянца и умарэна. Нэ по трито дес Вов жундёла.
34 They understood none of these things. This saying was hidden from them, and they did not understand the things that were said.
Сытярнэ нисо калэстар на полинэ. Вся, со Вов пхэндя, сас важ лэнди запхандадо, и онэ на полэнас, со Вов камэлас лэнди тэ пхэнэл.
35 It happened, as he came near Jericho, a certain blind man sat by the road, begging.
Кала Исусо поджалас кав форо Иерихоно, пашав дром бэшэлас тай мангэлас коро мануш.
36 Hearing a crowd going by, he asked what this meant.
Вов ашундя, со паша лэстэ прожан бут мануша, пушля, со када кацаво.
37 They told him that Jesus of Nazareth was passing by.
— Жал Исусо андав Назарето, — пхэндэ лэсти.
38 He called out, "Jesus, Son of David, have mercy on me."
Тунчи коро зацыписайля: — Исусо, Шаво Давидоско! Тангосар ман!
39 Those who led the way rebuked him, that he should be quiet; but he shouted all the more, "Son of David, have mercy on me."
Кола, ко жалас майанглал, линэ тэ пхэнэн, кай вов тэ ашэл мулком, нэ коро инке майфартэ ля тэ цыписавэл: — Шаво Давидоско! Тангосар ман!
40 Standing still, Jesus commanded him to be brought to him. When he had come near, he asked him,
Исусо ашыля и припхэндя, кай калэ манушэс тэ анэн Лэстэ. Кала кодва поджыля, Исусо пушля лэс:
41 "What do you want me to do?" He said, "Lord, that I may see again."
— Со ту камэс, кай Мэ тэ терав важ тути? — Рай, мэ камав тэ дикхав, — пхэндя коро.
42 Jesus said to him, "Receive your sight. Your faith has healed you."
Исусо пхэндя лэсти: — Мэк отпхэрнавэнпэ тутэ якха! Патимос тиро састярдя тут.
43 And immediately he received his sight, and followed him, glorifying God. All the people, when they saw it, praised God.
Коро андэ кодья вряма ля тэ дикхэл. Вов жыля палав Исусо и лашарэлас лэ Дэвлэс. Всаворэ мануша, ко дикхля када, линэ кадя ж тэ лашарэн лэ Дэвлэс.
