Luke 20
1 And it came to pass, on one of those days, as He is teaching the people in the temple, and proclaiming good news, the chief priests and the scribes, with the elders, came on [Him],
О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
2 and spoke to Him, saying, “Tell us by what authority You do these things? Or who is he that gave to You this authority?”
Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
3 And He answering said to them, “I will question you—I also—one thing, and tell Me:
И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
4 the immersion of John, was it from Heaven, or from men?”
Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
5 And they reasoned with themselves, saying, “If we may say, From Heaven, He will say, Why, then, did you not believe him?
А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
6 And if we may say, From men, all the people will stone us, for they are having been persuaded John to be a prophet.”
Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
7 And they answered that they did not know from where [it was],
И отговориха, че не знаят от къде беше.
8 and Jesus said to them, “Neither do I say to you by what authority I do these things.”
Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
9 And He began to speak to the people this allegory: “A certain man planted a vineyard, and gave it out to farmers, and went abroad for a long time,
И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
10 and at the season he sent a servant to the farmers, that they may give to him from the fruit of the vineyard, but the farmers having beat him, sent [him] away empty.
И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
11 And he added to send another servant, and they also having beaten and dishonored that one, sent [him] away empty;
И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
12 and he added to send a third, and this one also, having wounded, they cast out.
Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 And the owner of the vineyard said, What will I do? I will send my son, the beloved, perhaps having seen this one, they will respect [him];
Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
14 and having seen him, the farmers reasoned among themselves, saying, This is the heir; come, we may kill him, that the inheritance may become ours;
Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 and having cast him outside of the vineyard, they killed [him]; what, then, will the owner of the vineyard do to them?
Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
16 He will come, and destroy these farmers, and will give the vineyard to others.” And having heard, they said, “Let it not be!”
Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
17 And He, having looked on them, said, “What, then, is this that has been written: A stone that the builders rejected—this became head of a corner?
А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18 Everyone who has fallen on that stone will be broken, and on whom it may fall, it will crush him to pieces.”
Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
19 And the chief priests and the scribes sought to lay hands on Him in that hour, and they feared the people, for they knew that He spoke this allegory against them.
И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20 And having watched [Him], they sent forth ones lying in wait, feigning themselves to be righteous, that they might take hold of His word, to deliver Him up to the rule and to the authority of the governor,
И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 and they questioned Him, saying, “Teacher, we have known that You say and teach correctly, and do not receive a person, but in truth teach the way of God.
И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 Is it lawful to us to give tribute to Caesar or not?”
право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
23 And He, having perceived their craftiness, said to them, “Why do you tempt Me?
А Той разбра лукавството им, и рече им:
24 Show Me a denarius; of whom does it have an image and inscription?” And they answering said, “Of Caesar”:
Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 and He said to them, “Give back, therefore, the things of Caesar to Caesar, and the things of God to God”;
А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
26 and they were not able to take hold on His saying before the people, and having wondered at His answer, they were silent.
И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
27 And certain of the Sadducees, who are denying that there is a resurrection, having come near, questioned Him,
Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 saying, “Teacher, Moses wrote to us if anyone’s brother may die, having a wife, and he may die childless—that his brother may take the wife, and may raise up seed to his brother.
Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
29 There were, then, seven brothers, and the first having taken a wife, died childless,
А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
30 and the second took the wife, and he died childless,
И вторият и третият я взеха;
31 and the third took her, and in like manner also the seven—they left no children, and they died;
така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
32 and last of all the woman also died:
А после умря и жената.
33 in the resurrection, then, of which of them does she become wife? For the seven had her as wife.”
И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
34 And Jesus answering said to them, “The sons of this age marry and are given in marriage, (aiōn g165)
А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват; (aiōn g165)
35 but those accounted worthy to obtain that age, and the resurrection that is out of the dead, neither marry, nor are they given in marriage; (aiōn g165)
а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. (aiōn g165)
36 for neither are they able to die anymore—for they are like messengers—and they are sons of God, being sons of the resurrection.
И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
37 And that the dead are raised, even Moses showed at the Bush, since he calls the LORD the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob;
А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
38 and He is not a God of dead men, but of living, for all live to Him.”
Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 And certain of the scribes answering said, “Teacher, You said well”;
А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
40 and they no longer dared question Him anything.
Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 And He said to them, “How do they say the Christ is [the] son of David,
И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
42 and David himself says in [the] Scroll of Psalms, The LORD said to my Lord, Sit on My right hand,
Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
43 Until I will make Your enemies Your footstool;
докле положа враговете Ти за Твое подножие.
44 David, then, calls Him Lord, and how is He his son?”
И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
45 And all the people hearing, He said to His disciples,
И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 “Take heed of the scribes, who are wishing to walk in long robes, and are cherishing salutations in the markets, and first seats in the synagogues, and first couches at the banquets,
Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
47 who devour the houses of the widows, and make long prayers for a pretense, these will receive more abundant judgment.”
които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
