Luke 20
1 And it came to pass, [that] on one of those days, as he taught the people in the temple, and preached the gospel, the chief priests and the scribes came upon [him] with the elders,
О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
2 And spake unto him, saying, Tell us, by what authority doest thou these things? or who is he that gave thee this authority?
Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
3 And he answered and said unto them, I will also ask you one thing; and answer me:
И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
4 The baptism of John, was it from heaven, or of men?
Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
5 And they reasoned with themselves, saying, If we shall say, From heaven; he will say, Why then believed ye him not?
А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
6 But and if we say, Of men; all the people will stone us: for they be persuaded that John was a prophet.
Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
7 And they answered, that they could not tell whence [it was].
И отговориха, че не знаят от къде беше.
8 And Jesus said unto them, Neither tell I you by what authority I do these things.
Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
9 Then began he to speak to the people this parable; A certain man planted a vineyard, and let it forth to husbandmen, and went into a far country for a long time.
И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
10 And at the season he sent a servant to the husbandmen, that they should give him of the fruit of the vineyard: but the husbandmen beat him, and sent [him] away empty.
И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
11 And again he sent another servant: and they beat him also, and entreated [him] shamefully, and sent [him] away empty.
И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
12 And again he sent a third: and they wounded him also, and cast [him] out.
Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 Then said the lord of the vineyard, What shall I do? I will send my beloved son: it may be they will reverence [him] when they see him.
Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
14 But when the husbandmen saw him, they reasoned among themselves, saying, This is the heir: come, let us kill him, that the inheritance may be ours.
Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 So they cast him out of the vineyard, and killed [him]. What therefore shall the lord of the vineyard do unto them?
Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
16 He shall come and destroy these husbandmen, and shall give the vineyard to others. And when they heard [it], they said, God forbid.
Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
17 And he beheld them, and said, What is this then that is written, The stone which the builders rejected, the same is become the head of the corner?
А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18 Whosoever shall fall upon that stone shall be broken; but on whomsoever it shall fall, it will grind him to powder.
Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
19 And the chief priests and the scribes the same hour sought to lay hands on him; and they feared the people: for they perceived that he had spoken this parable against them.
И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20 And they watched [him], and sent forth spies, which should feign themselves just men, that they might take hold of his words, that so they might deliver him unto the power and authority of the governor.
И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 And they asked him, saying, Master, we know that thou sayest and teachest rightly, neither acceptest thou the person [of any], but teachest the way of God truly:
И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 Is it lawful for us to give tribute unto Cæsar, or no?
право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
23 But he perceived their craftiness, and said unto them, Why tempt ye me?
А Той разбра лукавството им, и рече им:
24 Shew me a penny. Whose image and superscription hath it? They answered and said, Cæsar’s.
Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 And he said unto them, Render therefore unto Cæsar the things which be Cæsar’s, and unto God the things which be God’s.
А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
26 And they could not take hold of his words before the people: and they marvelled at his answer, and held their peace.
И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
27 Then came to [him] certain of the Sadducees, which deny that there is any resurrection; and they asked him,
Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 Saying, Master, Moses wrote unto us, If any man’s brother die, having a wife, and he die without children, that his brother should take his wife, and raise up seed unto his brother.
Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
29 There were therefore seven brethren: and the first took a wife, and died without children.
А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
30 And the second took her to wife, and he died childless.
И вторият и третият я взеха;
31 And the third took her; and in like manner the seven also: and they left no children, and died.
така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
32 Last of all the woman died also.
А после умря и жената.
33 Therefore in the resurrection whose wife of them is she? for seven had her to wife.
И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
34 And Jesus answering said unto them, The children of this world marry, and are given in marriage: (aiōn g165)
А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват; (aiōn g165)
35 But they which shall be accounted worthy to obtain that world, and the resurrection from the dead, neither marry, nor are given in marriage: (aiōn g165)
а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. (aiōn g165)
36 Neither can they die any more: for they are equal unto the angels; and are the children of God, being the children of the resurrection.
И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
37 Now that the dead are raised, even Moses shewed at the bush, when he calleth the Lord the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob.
А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
38 For he is not a God of the dead, but of the living: for all live unto him.
Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 Then certain of the scribes answering said, Master, thou hast well said.
А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
40 And after that they durst not ask him any [question at all].
Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 And he said unto them, How say they that Christ is David’s son?
И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
42 And David himself saith in the book of Psalms, The LORD said unto my Lord, Sit thou on my right hand,
Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
43 Till I make thine enemies thy footstool.
докле положа враговете Ти за Твое подножие.
44 David therefore calleth him Lord, how is he then his son?
И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
45 Then in the audience of all the people he said unto his disciples,
И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 Beware of the scribes, which desire to walk in long robes, and love greetings in the markets, and the highest seats in the synagogues, and the chief rooms at feasts;
Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
47 Which devour widows’ houses, and for a shew make long prayers: the same shall receive greater damnation.
които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
