Nehemiah 5

1 Then there arose a great cry of the people and of their wives against their brethren the Jews.

По това време се дигна голям вик от людете и от жените им против братята им юдеите.

2 For there were that said: 'We, our sons and our daughters, are many; let us get for them corn, that we may eat and live.'

Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина; затова, нека ни се даде жито та да ядем и да живеем.

3 Some also there were that said: 'We are mortgaging our fields, and our vineyards, and our houses; let us get corn, because of the dearth.'

А и други имаше, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито, по причина на града.

4 There were also that said: 'We have borrowed money for the king's tribute upon our fields and our vineyards.

Имаше пък още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци.

5 Yet now our flesh is as the flesh of our brethren, our children as their children; and, lo, we bring into bondage our sons and our daughters to be servants, and some of our daughters are brought into bondage already; neither is it in our power to help it; for other men have our fields and our vineyards.'

Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите чада като техните чада; и, ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работата като роби, и някои от дъщерите ни са вече заведени в робство; нито е в силата ни да правим другояче, защото други имат нивите и лозята ни.

6 And I was very angry when I heard their cry and these words.

И оскърбих се твърде много, като чух вика им и тия думи.

7 Then I consulted with myself, and contended with the nobles and the rulers, and said unto them: 'Ye lend upon pledge, every one to his brother.' And I held a great assembly against them.

Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите човеци, като им рекох: Вие вземате лихва всеки от брата си. И свиках против тях голямо събрание, та им рекох:

8 And I said unto them: 'We after our ability have redeemed our brethren the Jews, that sold themselves unto the heathen; and would ye nevertheless sell your brethren, and should they sell themselves unto us?' Then held they their peace, and found never a word.

Ние според силата си изкупихме братята си юдеите, които бяха предадени на народите; а сами вие ще продадете ли братята си? трябва ли да се продадат нам? А те мълчаха и не намериха какво да отговорят.

9 Also I said: 'The thing that ye do is not good; ought ye not to walk in the fear of our God, because of the reproach of the heathen our enemies?

Пак рекох: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?

10 And I likewise, my brethren and my servants, have lent them money and corn. I pray you, let us leave off this exaction.

Също и аз - братята ми и слугите ми - сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихварство.

11 Restore, I pray you, to them, even this day, their fields, their vineyards, their oliveyards, and their houses, also the hundred pieces of silver, and the corn, the wine, and the oil, that ye exact of them.'

Върнете им, прочее, още днес, нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, тоже стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.

12 Then said they: 'We will restore them, and will require nothing of them; so will we do, even as thou sayest.' Then I called the priests, and took an oath of them, that they should do according to this promise.

Тогава рекоха: Ще ги повърнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, чрез които ги заклех, че ще направят според това обещание.

13 Also I shook out my lap, and said: 'So God shake out every man from his house, and from his labour, that performeth not this promise; even thus be he shaken out, and emptied.' And all the congregation said: 'Amen', and praised the LORD. And the people did according to this promise.

Отърсих още и пазухата си, и рекох: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не е изпълнил това обещание; да! така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание рече: Амин! и прославиха Господа. И людете постъпиха според това обещание.

14 Moreover from the time that I was appointed to be their governor in the land of Judah, from the twentieth year even unto the two and thirtieth year of Artaxerxes the king, that is, twelve years, I and my brethren have not eaten the bread of the governor.

А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдовата земя, от двадесетата година на цар Артаксеркса, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата на областен управител.

15 But the former governors that were before me laid burdens upon the people, and took of them for bread and wine above forty shekels of silver; yea, even their servants lorded over the people; but so did not I, because of the fear of God.

А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на людете, и, освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това, и слугите им господаруваха над людете. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

16 Yea, also I set hand to the work of this wall, neither bought we any land; and all my servants were gathered thither unto the work.

Още и залягах върху работата на тая стена, и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тая работа.

17 Moreover there were at my table of the Jews and the rulers a hundred and fifty men, beside those that came unto us from among the nations that were round about us.

При това, на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните човеци, освен ония, които идеха при нас от околните нам народи.

18 Now that which was prepared for one day was one ox and six choice sheep, also fowls were prepared for me; and once in ten days store of all sorts of wine; yet for all this I demanded not the bread of the governor, because the service was heavy upon this people.

А това що се готвеше за мене всеки ден бе едно говедо и шест отборни овци; и птици се готвеха за мене, а веднъж в десет дни имахме изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху тия люде.

19 Remember unto me, O my God, for good, all that I have done for this people.

Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм сторил за людете.