Luke 8
1 AND it came to pass afterwards, that he went through every city and village, preaching and publishing the glad tidings of the kingdom of God, and the twelve with him.
И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,
2 And certain women who had been cured of evil spirits and sicknesses, Mary called Magdalene, from whom seven devils had gone out.
и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,
3 And Joanna the wife of Chuza, Herod’s lieutenant-governor, and Susanna, and many others, who ministred to his support out of their possessions.
и Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана и много други, които им услужваха с имота си.
4 Now when a vast multitude was collected, even those who came to him out of every city, he spake by a parable.
И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:
5 A sower went out to sow his seed; and as he sowed, some fell by the road side, and was trodden under foot, and the birds of the air devoured it up.
Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.
6 And other seed fell on a rock, and vegetating, withered because it had no moisture.
А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.
7 And other seed fell amidst thorns, and the thorns springing up with it, choked it.
Друго пък падна всред тръните; и заедно с него порастнаха тръните и го заглушиха.
8 And some fell on good ground, and shooting up, produced fruit an hundred fold. So saying, he cried, He that hath ears to hear, let him hear.
А друго падна на добра земя и като порастна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
9 Then his disciples asked him, saying. What might this parable mean?
А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.
10 And he said, To you it is given to know the mysteries of the kingdom of God; but to the rest in parables: that seeing they may not perceive, and hearing may not comprehend.
Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.
11 Now this is the parable: The seed is the word of God.
Прочее, ето значението на притчата: Семето е Божието слово.
12 They by the road side, are such as hear; then cometh the devil, and taketh the word from their heart, that they should not be saved in believing.
А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.
13 And they on the rock, are such as when they have heard, with joy embrace the word; and these have not root, who for a time believe, and in a season of trial apostasize.
Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
14 And that which fell among thorns, are they having heard, and going away, are choked by the cares, and wealth, and pleasures of life, and bring forth no perfect fruit.
Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
15 But that on the good ground are they who having heard the word, retain it in a heart excellent and good, and bring forth fruit with patience.
А посятото на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.
16 No man lighting a lamp hides it with a cover, or putteth it under a bed, but on a stand, that they who are coming in, may see the light.
И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го туря под легло, но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.
17 For there is nothing hid which shall not be made manifest, nor concealed, which shall not be known and brought to light.
Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве.
18 Take heed therefore how ye hear: for whosoever hath, to him shall be given; and whosoever hath not, even what he seemeth to have shall be taken away from.
Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.
19 Then came to him his mother and his brethren, and could not come near him because of the crowd.
И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
20 And it was told him, saying, Thy mother and thy brethren are standing without, desirous of seeing thee.
И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
21 Then he answered and said to them, My mother and my brethren are they, who hear the word of God, and practise it.
А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.
22 And it came to pass on one of the days, that he went himself into a ship, and his disciples, and said unto them, Let us pass over to the farther side of the lake. And they set fail.
А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.
23 And while they were on the passage, he went to sleep: and a hurricane of wind rushed down on the lake; and they were filled with water, and imminent danger.
А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.
24 Then they came and awoke him, saying, Master, Master, we are perishing. Then arising, he issued his command to the wind, and the billows of water, and they subsided, and there was a calm.
И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.
25 And he said to them, Where is your faith? And they feared and were astonished, saying one to another, Well! what a man is this! that he commands even the winds and the sea, and they obey him.
И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, който заповядва и на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?
26 And they sailed over unto the region of the Gadarenes, which is opposite Galilee.
И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.
27 And as he landed, there met him a certain man from the city, who had devils for a long while, and kept no clothes on him, and never abode in a house, but in the tombs.
И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и за дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.
28 But when he saw Jesus, roaring out, he fell down before him, and said with a loud voice, What have I to do with thee, Jesus, thou Son of God Most High? I pray thee, torment me not.
Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи!
29 For he had commanded the unclean spirit to come out of the man; for many times it had seized on him; and though under a guard, and bound with chains and fetters; yet bursting the bonds, he was driven by the devil into the desert places.
Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.
30 Then Jesus asked him, saying, What is thy name? and he said, Legion: for many devils were entered into him.
Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион, защото много бесове бяха влезли в него.
И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната. (Abyssos g12)
32 Now a herd of many swine was there feeding on the mountain; and they besought him that he would permit them to enter into them. And he permitted them.
А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.
33 Then the devils going out of the man, entered into the swine; and the herd rushed down a precipice into the lake, and was suffocated.
И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
34 But when those who fed them saw what was done they fled, and went and told it in the city and in the country places.
А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.
35 And they came out to see what had happened; and they came to Jesus, and found the man sitting, from whom the devils were gone out, clothed, and in his sound mind, at the feet of Jesus; and they were afraid.
И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.
36 Then they also who had seen how the demoniac was recovered, told them.
И тия, които бяха видели това, разказаха им как излекувал бесния.
37 And the whole multitude of the country around the Gadarenes, entreated him to depart from them; for they were seized with great terror: and he embarked on the vessel, and returned.
И цялото множество от Герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.
38 And the man out of whom the devils had gone, besought him to be with him; but Jesus sent him away, saying,
А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с него; но Исус го изпрати като каза:
39 Return to thy house, and declare what things God hath done for thee. And he went away, and published through the whole city what things Jesus had done for him.
Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус.
40 And it came to pass, when Jesus returned, the people welcomed him, for they were all waiting for him.
А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.
41 And, behold, there came a man whose name was Jairus, and he was a ruler of the synagogue: and falling at the feet of Jesus, he entreated him to come to his house;
И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;
42 for he had an only daughter, about twelve years old, and she was dying: and as he was going, the multitude thronged him.
защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.
43 And a woman, who had a flux of blood, for twelve years, who had spent all her substance on physicians, and could not get a cure from any;
И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,
44 coming behind him, touched the fringe of his garment; and instantly the flux of her blood stopped.
се приближи изотзад та се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението -.
45 And Jesus said, Who touched me? And when all denied, Peter, and those who were with him, said, Master, the multitudes throng and press thee, and sayest thou, Who hath touched me?
И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене?]
46 Then said Jesus, Some person hath touched me, for I know that miraculous power is gone out from me.
Но Исус каза: Някой се допря до Мене; защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.
47 Then the woman seeing she was not hid, came trembling, and falling down before him, declared to him before all the people, for what cause she had touched him; and how she was cured instantaneously.
И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.
48 Then he said unto her, Be of good cheer, daughter, thy faith hath made thee well; go in peace.
А той - рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир!
49 And while he was yet speaking, a person came to the ruler of the synagogue, saying to him, Thy daughter is dead, give the master no further trouble.
Докато Той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
50 Then Jesus hearing it, addressed him, saying, Fear not, only believe, and she shall be saved.
А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.
51 And entering into the house, he suffered no person to come in, but Peter, and James, and John, and the father and mother of the child.
И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.
52 Now all were weeping and lamenting her: and he said, Weep not, she is not dead, but asleep.
И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.
53 And they derided him, for they knew that she was dead.
А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54 And he put them all without, and taking her by the hand, cried, saying, Maid, arise!
Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!
55 And her spirit returned, and she immediately arose; and he commanded to give her something to eat.
И върна се духът му, и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.
56 And her parents were struck with amazement. But he enjoined them to tell no man what was done.
И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.
