Luke 6
1 AND it came to pass on the sabbath after the second day of the passover, that he was passing through the cornfields; and the disciples plucked the ears of corn, and did eat, rubbing them out in their hands.
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 Then said some of the Pharisees unto them, Why do ye that which is not lawful on the sabbath-day?
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 And Jesus answering said to them; Have ye never read what David did, when he was hungry, and those who were with him?
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 how he entered into the house of God, and took the loaves of shew-bread, and did eat, and gave also to those who were with him; which it was not lawful for any to eat, but the priests alone?
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 And he said, The Son of man is Lord also of the sabbath-day.
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 And it came to pass on another sabbath, that he entered into the synagogue and taught: and a man was there, and his right hand was shrunk.
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 Then the scribes and Pharisees watched him, if he would heal on the sabbath-day, that they might find an accusation against him.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 Now he knew their thoughts, and said to the man who had the withered hand, Rise, and stand in the midst. And he arose, and stood up.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Then said Jesus unto them, I will ask you a question; Is it lawful to do good on the sabbath-day, or to do evil? to preserve life or to destroy it?
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 And looking round upon them all, he said to the man, Stretch out thine hand; and he did so: and his hand was restored sound as the other.
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 But they were filled with madness, and talked earnestly to each other what they could do to Jesus.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 Now it came to pass in those days, that he went out into a mountain to pray and continued all night in an oratory of God.
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 And when it was day, he called his disciples to him; and elected from them twelve, whom he named Apostles:
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 Simon, whom he also called Peter, and Andrew his brother, James and John, Philip and Bartholomew,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Matthew and Thomas, James son of Alpheus, and Simon called the Zealous,
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 Jude the brother of James, and Judas Iscariot, who also was the traitor.
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 And coming down with them, he stood on a level spot: and the crowd of his disciples, and a vast multitude of people from all Judea and Jerusalem, and the sea coast of Tyre and Sidon, who came to hear him, and to be healed of their diseases;
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 and they who were disturbed with unclean spirits: and they were cured.
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 And all the multitude strove to touch him, for there went virtue out of him, and healed them all.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 And he lifted up his eyes on his disciples, and said, Blessed are ye poor, for yours is the kingdom of God.
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 Blessed are ye who hunger now, for ye shall be filled. Blessed are ye that weep now, for ye shall laugh.
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 Blessed are ye, when men shall hate you, and when they shall separate you from them, and shall revile you, and shall cast out your name as evil, for the Son of man’s sake.
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 Rejoice in that day, and leap for joy; for, lo! your reward is great in heaven: for after the same manner did your fathers to the prophets.
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 But wo unto you who are rich! for ye have received your consolation.
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 Wo unto you who are full! for ye shall hunger. Wo unto you who laugh now! for ye shall mourn and weep.
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 Wo unto you, when men shall speak well of you! for just so did their fathers of the false prophets.
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 But I say to you who hear, Love your enemies, do good to those who hate you;
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 bless those who curse you, and pray for those who wantonly insult you.
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 To him that smiteth thee on the cheek, offer the other also; and from him who would take from thee thy cloak, withhold not thy coat also.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 And give to every one that asketh thee; and from him who would take thy goods, demand them not again.
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 And as ye would that men should do unto you, do ye also to them in like manner.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 And if ye love them that love you, what thanks are due to you? for even sinners love those who love them.
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 And if ye do good to them who do good to you, what thanks have ye? do not even sinners the same thing?
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 And if ye lend to those, from whom ye hope to receive back again, what thanks are due to you? for sinners lend to sinners, that they may receive an equivalent.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 But love your enemies, and do good and lend, hoping for nothing in return: and your reward shall be great, and ye shall be the children of the Most High; for he is kind unto the unthankful and to the wicked.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Be ye therefore compassionate, as also your Father is compassionate.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 And judge not, that ye be not judged: condemn not, and ye shall not be condemned:
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 give, and there shall be given unto you; good measure pressed down, and shook, and running over, shall they give into your lap. For with what measure ye mete, it shall be measured back to you again.
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 And he spake a parable unto them, Can the blind lead the blind? will they not both fall into the pit?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 The disciple is not above his teacher; but every one who is completely taught shall be as his master.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 But why beholdest thou the mote which is in thy brother’s eye, but observest not the beam which is in thine own eye?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 Or how canst thou say to thy brother, Brother, permit me to take off the mote which is on thine eye, not seeing thyself the beam in thine own eye? Thou hypocrite! cast out the beam which is in thine eye, and then shalt thou see distinctly to take off the mote which is in thy brother’s eye.
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 For there is no good tree which produceth fruit of a bad quality; neither doth a tree of a bad sort produce good fruit.
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 Every tree is known by its own peculiar fruit. For men do not gather figs from off thorns, nor do they gather from the bramble a bunch of grapes.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 A good man, out of the good treasure of his heart, produceth what is good; and a wicked man, from the evil treasure in his heart, produceth that which is evil: for out of the abundance of the heart the mouth speaketh.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 And why call ye me, Lord, Lord, and do not the things which I say?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 Every one who cometh to me, and heareth my words, and puts them in practice, I will shew you to whom he is like:
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 he is like to a man, building a house, who digged, and sunk deep, and laid the foundation on a rock; and when there was a flood, the river rushed violently against that house, and was not of force to shake it, for it was founded on a rock.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 But he that heareth, and doth not practice, is like a man who built his house on the earth without a foundation; against which the river rushed violently, and immediately it fell; and the crash of the fall of that house was great.
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
