Luke 6
1 And it came to pass on the second Sabbath, He was going through the cornfields; and His disciples were plucking the ears, and eating, shelling them out with their hands.
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 And certain ones of the Pharisees said to them, Why are you doing that which is not lawful to do on the Sabbath?
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 Jesus responded and said to them, Have ye not read what David did, when he was hungry, and those being with him?
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 How he entered into the house of God, and how he took the shewbread, and ate it, and gave it to those with him; which is not lawful to eat, except the priests only?
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 And He said to them, The Son of man is Lord of the Sabbath also.
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 And it came to pass on another Sabbath, that He came into the synagogue and taught, and a man was there, whose right hand was withered.
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 And the scribes and Pharisees were watching Him, if He will heal him on the Sabbath, in order that they may find accusation against Him.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 But He knew their thoughts, and said to the man having the withered hand, Rise up, and stand in the midst; and he having arisen stood.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 And Jesus said to them, I will ask you; What is lawful on the Sabbath; to do good, or to do evil? to save life, or to destroy?
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 And looking around upon them all, He said to him, Reach forth thy hand. And he did so: and his hand was restored.
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 And they were filled with rage; and they were talking one to another what they might do to Jesus.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 And it came to pass in those days, that He went out into the mountain to pray; and was there through the night in the prayer of God.
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 And when it was day, He called His disciples to Him: and having chosen twelve from them, whom He also named apostles;
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 Simon, whom He also named Peter, and Andrew his brother, James and John. Philip and Bartholomew,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Matthew and Thomas, James the son of Alpheus, and Simon called the Zealot;
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 and Judas the brother of James, and Judas Iscariot, who also became His betrayer.
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 And having come down with them, He stood upon a level place, and a great multitude of His disciples, and a great crowd of people from all Judea and Jerusalem, and Tyre and Sidon by the sea, who came to hear Him, and to be healed of their diseases;
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 and those troubled by unclean spirits; and they were getting healed.
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 And the whole multitude sought to touch Him: because power was going out from Him, and was healing all.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 And He lifting up His eyes to His disciples, said, Blessed are ye poor: because the kingdom of God is yours.
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 Blessed are ye who hunger now: because ye shall be filled. Blessed are ye who weep now: because ye shall laugh.
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 Blessed are ye, when the people may hate you, and when they may separate you, and cast out your name as evil, for the sake of the Son of man.
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 Rejoice in that day, and leap for joy: for behold your reward in heaven is great: for according to these things were their fathers accustomed to do to the prophets.
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 Moreover woe unto you rich! because you exhaust your reward.
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 Woe unto you who are full! because you shall hunger. Woe unto you who are now laughing because you shall weep and mourn.
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 Woe unto you when all the people may speak well of you! because according to the same things their fathers were accustomed to do to the false prophets.
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 But I say unto you that hear, Love your enemies with divine love, and do good to those that hate you,
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 bless those who curse you, and pray for those who despitefully use you.
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 To the one smiting thee on the cheek turn the other also; and from the one taking away thy cloak do not withhold even the coat.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 Give to every one asking thee, and turn not away from the one taking thy possessions,
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 And as you wish that the people may do unto you, do ye unto them even likewise.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 If you love those who love you, what grace is there to you? for even sinners love those who love them.
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 And if you may do good to those doing good to you, what grace is there to you? for sinners also do the same.
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 And if you may lend to those from whom you may hope to receive, what grace is there to you? for sinners lend to sinners, that they may receive back the equivalent.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 Moreover love your enemies, and do good, and lend, hoping nothing in return; and your reward shall be great, and you shall be the sons of the Highest: because He is good to the ungrateful and wicked.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Therefore be ye merciful, as your Father is indeed merciful.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 And criticise not, and you can not be criticised. Condemn not, and you can not be condemned.
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 Forgive, and you shall be forgiven: give, and it shall be given unto you; good measure, heaped up, and shaken down, and running over, they will give into your bosom. For with the same measure, which you measure, it will be measured unto you.
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 And He spoke a parable unto them, Whether is the blind able to lead the blind? will they not both fall into the ditch?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 The disciple is not above his teacher; but every one having been made perfect shall be as his teacher.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 But why do you see the mote which is in the eye of your brother, and do not recognize the beam which is in your own eye?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 Or how are you able to say to your brother; Brother, permit me, I will cast out the mote which is in thine eye, yourself not seeing the beam which is in your own eye? O hypocrite, first cast out the beam from your own eye, and then you will see clearly to cast out the mote which is in the eye of your brother.
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 For there is no beautiful tree producing corrupt fruit, nor corrupt tree producing beautiful fruit.
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 For every tree is known by its own fruit: for they do not gather figs from thorns, nor do they gather the grape-bunch from the bramble.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 The good man out of the good treasure of his heart brings forth the good; and the wicked man out of the wicked treasure of his heart brings forth that which is wicked: for out of the abundance of his heart his mouth speaks.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 But why do you call me Lord, Lord, and do not the things which I say?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 Every one coming to me, and hearing my words, and doing the same, I will show you to whom he is like.
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 He is like unto a man building a house, who dug and went down deep, and laid the foundation upon the rock: and there being a flood, the river broke against that house, and it was not able to shake it; for it was founded on the rock.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 But the one hearing and not doing, is like unto a man building his house upon the ground without a foundation; against which the river broke, and it fell immediately, and great was the fall of that house.
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
