Psalms 102
1 A prayer of the afflicted, when he shall be in distresse, and pour forth his meditation before the Lord. O Lord, heare my prayer, and let my crye come vnto thee.
Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 Hide not thy face from me in the time of my trouble: incline thine eares vnto me: when I call, make haste to heare me.
Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 For my dayes are consumed like smoke, and my bones are burnt like an herthe.
Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 Mine heart is smitten and withereth like grasse, because I forgate to eate my bread.
Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 For the voyce of my groning my bones doe cleaue to my skinne.
Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 I am like a pelicane of the wildernesse: I am like an owle of the deserts.
Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 I watch and am as a sparrowe alone vpon the house top.
Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 Mine enemies reuile me dayly, and they that rage against me, haue sworne against me.
Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 Surely I haue eaten asshes as bread, and mingled my drinke with weeping,
Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10 Because of thine indignation and thy wrath: for thou hast heaued me vp, and cast me downe.
Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
11 My dayes are like a shadowe that fadeth, and I am withered like grasse.
Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
12 But thou, O Lord, doest remaine for euer, and thy remembrance from generation to generation.
Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 Thou wilt arise and haue mercy vpon Zion: for the time to haue mercie thereon, for the appointed time is come.
Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 For thy seruants delite in the stones thereof, and haue pitie on the dust thereof.
Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 Then the heathen shall feare the Name of the Lord, and all the Kings of the earth thy glory,
И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 When the Lord shall build vp Zion, and shall appeare in his glory,
Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 And shall turne vnto the prayer of the desolate, and not despise their prayer.
Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 This shall be written for the generation to come: and the people, which shalbe created, shall prayse the Lord.
Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 For he hath looked downe from the height of his Sanctuarie: out of the heauen did the Lord beholde the earth,
Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
20 That he might heare the mourning of the prisoner, and deliuer the children of death:
За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
21 That they may declare the Name of the Lord in Zion, and his prayse in Ierusalem,
За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22 When the people shalbe gathered together, and the kingdomes to serue the Lord.
Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 He abated my strength in the way, and shortened my dayes.
Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 And I sayd, O my God, take me not away in the middes of my dayes: thy yeeres endure from generation to generation.
Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
25 Thou hast aforetime layde the foundation of the earth, and the heauens are the worke of thine hands.
Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
26 They shall perish, but thou shalt endure: euen they all shall waxe olde as doeth a garment: as a vesture shalt thou change them, and they shall be changed.
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 But thou art the same, and thy yeeres shall not fayle.
Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 The children of thy seruants shall continue, and their seede shall stand fast in thy sight.
Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
