Proverbs 18
1 For the desire thereof hee will separate himselfe to seeke it, and occupie himselfe in all wisdome.
Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.
2 A foole hath no delite in vnderstanding: but that his heart may be discouered.
Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.
3 When the wicked commeth, then commeth contempt, and with the vile man reproch.
С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.
4 The words of a mans mouth are like deepe waters, and the welspring of wisdome is like a flowing riuer.
Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.
5 It is not good to accept the person of the wicked, to cause ye righteous to fall in iudgement.
Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.
6 A fooles lips come with strife, and his mouth calleth for stripes.
Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.
7 A fooles mouth is his owne destruction, and his lips are a snare for his soule.
Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.
8 The wordes of a tale bearer are as flatterings, and they goe downe into the bowels of the belly.
Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.
9 He also that is slouthfull in his worke, is euen the brother of him that is a great waster.
Немарливият в работата си Е брат на разсипника.
10 The Name of the Lord is a strong tower: the righteous runneth vnto it, and is exalted.
Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.
11 The rich mans riches are his strong citie: and as an hie wall in his imagination.
Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.
12 Before destruction the heart of a man is hautie, and before glory goeth lowlines.
Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.
13 He that answereth a matter before hee heare it, it is folly and shame vnto him.
Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.
14 The spirit of a man will susteine his infirmitie: but a wounded spirit who can beare it?
Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?
15 A wise heart getteth knowledge, and the eare of the wise seeketh learning.
Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.
16 A mans gift enlargeth him, and leadeth him before great men.
Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.
17 He that is first in his owne cause, is iust: then commeth his neighbour, and maketh inquirie of him.
Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.
18 The lot causeth contentions to cease, and maketh a partition among the mightie.
Жребието прекратява разприте, И решава между силите.
19 A brother offended is harder to winne then a strong citie, and their contentions are like the barre of a palace.
Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.
20 With the fruite of a mans mouth shall his belly be satisfied, and with the increase of his lips shall he be filled.
От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.
21 Death and life are in the power of ye tongue, and they that loue it, shall eate the fruite thereof.
Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.
22 He that findeth a wife, findeth a good thing, and receiueth fauour of the Lord.
Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.
23 The poore speaketh with prayers: but the rich answereth roughly.
Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.
24 A man that hath friends, ought to shew him selfe friendly: for a friend is neerer then a brother.
Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.
