Luke 20
1 And it came to passe, that on one of those dayes, as he taught the people in the Temple, and preached the Gospel, the hie Priests and the Scribes came vpon him with the Elders,
О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
2 And spake vnto him, saying, Tell vs by what authoritie thou doest these things, or who is hee that hath giuen thee this authoritie?
Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
3 And he answered, and sayde vnto them, I also will aske you one thing: tell me therefore:
И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
4 The baptisme of Iohn, was it from heauen, or of men?
Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
5 And they reasoned within themselues, saying, If we shall say, From heauen, he will say, Why then beleeued ye him not?
А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
6 But if we shall say, Of men, all the people will stone vs: for they be perswaded that Iohn was a Prophet.
Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
7 Therefore they answered, that they could not tell whence it was.
И отговориха, че не знаят от къде беше.
8 Then Iesus sayd vnto them, Neither tell I you, by what authoritie I doe these things.
Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
9 Then began he to speake to ye people this parable, A certaine man planted a vineyarde, and let it forth to husbandmen: and went into a strange countrey, for a great time.
И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
10 And at the time conuenient he sent a seruant to the husbandmen, that they should giue him of the fruite of the vineyard: but the husbandmen did beate him, and sent him away emptie.
И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
11 Againe he sent yet another seruant: and they did beate him, and foule entreated him, and sent him away emptie.
И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
12 Moreouer he sent the third, and him they wounded, and cast out.
Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 Then sayd the Lord of the vineyard, What shall I doe? I will send my beloued sonne: it may be that they will doe reuerence, when they see him.
Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
14 But when the husbandmen sawe him, they reasoned with themselues, saying, This is the heire: come, let vs kill him, that the inheritance may be ours.
Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 So they cast him out of the vineyarde, and killed him. What shall the Lord of the vineyarde therefore doe vnto them?
Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
16 He will come and destroy these husbandmen, and wil giue out his vineyard to others. But when they heard it, they sayd, God forbid.
Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
17 And he beheld them, and said, What meaneth this then that is written, The stone that the builders refused, that is made the head of the corner?
А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18 Whosoeuer shall fall vpon that stone, shall be broken: and on whomsoeuer it shall fall, it will grinde him to pouder.
Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
19 Then the hie Priests, and the Scribes the same houre went about to lay hands on him: (but they feared the people) for they perceiued that he had spoken this parable against them.
И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20 And they watched him, and sent forth spies, which should faine themselues iust men, to take him in his talke, and to deliuer him vnto the power and authoritie of the gouernour.
И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 And they asked him, saying, Master, we know that thou sayest, and teachest right, neither doest thou accept mans person, but teachest the way of God truely.
И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 Is it lawfull for vs to giue Cesar tribute or no?
право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
23 But he perceiued their craftines, and sayd vnto them, Why tempt ye me?
А Той разбра лукавството им, и рече им:
24 Shew me a penie. Whose image and superscription hath it? They answered, and sayd, Cesars.
Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 Then he sayd vnto them, Giue then vnto Cesar the things which are Cesars, and to God those which are Gods.
А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
26 And they could not reproue his saying before the people: but they marueiled at his answere, and helde their peace.
И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
27 Then came to him certaine of the Sadduces (which denie that there is any resurrection) and they asked him,
Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 Saying, Master, Moses wrote vnto vs, If any mans brother die hauing a wife, and hee die without children, that his brother should take his wife, and raise vp seede vnto his brother.
Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
29 Now there were seuen brethren, and the first tooke a wife, and he dyed without children.
А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
30 And the second tooke the wife, and he dyed childelesse.
И вторият и третият я взеха;
31 Then the third tooke her: and so likewise the seuen dyed, and left no children.
така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
32 And last of all the woman dyed also.
А после умря и жената.
33 Therefore at the resurrection, whose wife of them shall she be? for seuen had her to wife.
И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
34 Then Iesus answered, and sayd vnto them, The children of this world marry wiues, and are married. (aiōn g165)
А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват; (aiōn g165)
35 But they which shalbe counted worthy to enioy that world, and the resurrection from the dead, neither marry wiues, neither are married. (aiōn g165)
а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. (aiōn g165)
36 For they can die no more, forasmuch as they are equall vnto the Angels, and are the sonnes of God, since they are the children of the resurrection.
И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
37 And that the dead shall rise againe, euen Moses shewed it besides the bush, when he said, The Lord is the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Iacob.
А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
38 For he is not the God of the dead, but of them which liue: for all liue vnto him.
Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 Then certaine of the Scribes answered, and sayd, Master, thou hast well sayd.
А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
40 And after that, durst they not aske him any thing at all.
Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 Then sayd he vnto them, Howe say they that Christ is Dauids sonne?
И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
42 And Dauid himselfe sayth in the booke of the Psalmes, The Lord sayd vnto my Lord, Sit at my right hand,
Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
43 Till I shall make thine enemies thy footestoole.
докле положа враговете Ти за Твое подножие.
44 Seeing Dauid called him Lord, howe is he then his sonne?
И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
45 Then in the audience of all the people he sayd vnto his disciples,
И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 Beware of the Scribes, which willingly go in long robes, and loue salutations in the markets, and the highest seates in the assemblies, and the chiefe roomes at feastes:
Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
47 Which deuoure widowes houses, and in shewe make long prayers: These shall receiue greater damnation.
които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
