Job 9
1 Then Iob answered, and sayd,
А Иов в отговор рече:
2 I knowe verily that it is so: for howe should man compared vnto God, be iustified?
Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 If I would dispute with him, hee could not answere him one thing of a thousand.
Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
4 He is wise in heart, and mighty in strength: who hath bene fierce against him and hath prospered?
Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 He remoueth the mountaines, and they feele not when he ouerthroweth them in his wrath.
Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 Hee remooueth the earth out of her place, that the pillars thereof doe shake.
Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
7 He commandeth the sunne, and it riseth not: hee closeth vp the starres, as vnder a signet.
Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 Hee himselfe alone spreadeth out the heauens, and walketh vpon the height of the sea.
Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9 He maketh the starres Arcturus, Orion, and Pleiades, and the climates of the South.
Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
10 He doeth great things, and vnsearcheable: yea, marueilous things without nomber.
Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11 Lo, when he goeth by me, I see him not: and when he passeth by, I perceiue him not.
Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12 Behold, when he taketh a pray, who can make him to restore it? who shall say vnto him, What doest thou?
Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 God will not withdrawe his anger, and the most mightie helpes doe stoupe vnder him.
Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14 Howe much lesse shall I answere him? or howe should I finde out my words with him?
Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 For though I were iust, yet could I not answere, but I would make supplication to my Iudge.
Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
16 If I cry, and he answere me, yet woulde I not beleeue, that he heard my voyce.
Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 For he destroyeth mee with a tempest, and woundeth me without cause.
Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 He wil not suffer me to take my breath, but filleth me with bitternesse.
Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19 If we speake of strength, behold, he is strog: if we speake of iudgement, who shall bring me in to pleade?
Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
20 If I woulde iustifie my selfe, mine owne mouth shall condemne mee: if I would be perfite, he shall iudge me wicked.
Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 Though I were perfite, yet I knowe not my soule: therefore abhorre I my life.
Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22 This is one point: therefore I said, Hee destroyeth the perfite and the wicked.
Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 If the scourge should suddenly slay, should God laugh at the punishment of the innocent?
Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 The earth is giuen into the hand of ye wicked: he couereth the faces of the iudges therof: if not, where is he? or who is he?
Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
25 My dayes haue bene more swift then a post: they haue fled, and haue seene no good thing.
А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26 They are passed as with the most swift ships, and as the eagle that flyeth to the pray.
Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27 If I say, I wil forget my complaynt, I will cease from my wrath, and comfort mee,
Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
28 Then I am afrayd of all my sorowes, knowing that thou wilt not iudge me innocent.
В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 If I be wicked, why labour I thus in vaine?
Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 If I wash my selfe with snowe water, and purge mine hands most cleane,
Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31 Yet shalt thou plunge mee in the pit, and mine owne clothes shall make me filthie.
Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 For he is not a man as I am, that I shoulde answere him, if we come together to iudgement.
Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33 Neyther is there any vmpire that might lay his hand vpon vs both.
Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
34 Let him take his rod away from me, and let not his feare astonish me:
Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35 Then will I speake, and feare him not: but because I am not so, I holde me still.
Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
