Job 30
1 Bvt now they that are yonger then I, mocke me: yea, they whose fathers I haue refused to set with the dogges of my flockes.
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 For whereto shoulde the strength of their handes haue serued mee, seeing age perished in them?
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 For pouertie and famine they were solitary, fleeing into the wildernes, which is darke, desolate and waste.
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 They cut vp nettels by the bushes, and the iuniper rootes was their meate.
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 They were chased forth from among men: they shouted at them, as at a theefe.
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 Therfore they dwelt in the clefts of riuers, in the holes of the earth and rockes.
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 They roared among the bushes, and vnder the thistles they gathered themselues.
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 They were the children of fooles and the children of villaines, which were more vile then the earth.
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 And now am I their song, and I am their talke.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 They abhorre me, and flee farre from mee, and spare not to spit in my face.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Because that God hath loosed my corde and humbled mee, they haue loosed the bridle before me.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 The youth rise vp at my right hand: they haue pusht my feete, and haue trode on me as on the paths of their destruction.
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 They haue destroyed my paths: they tooke pleasure at my calamitie, they had none helpe.
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 They came as a great breach of waters, and vnder this calamitie they come on heapes.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Feare is turned vpon mee: and they pursue my soule as the winde, and mine health passeth away as a cloude.
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 Therefore my soule is nowe powred out vpon me, and the dayes of affliction haue taken holde on me.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 It pearceth my bones in the night, and my sinewes take no rest.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 For the great vehemencie is my garment changed, which compasseth me about as the colar of my coate.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 He hath cast me into the myre, and I am become like ashes and dust.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 Whe I cry vnto thee, thou doest not heare me, neither regardest me, when I stand vp.
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 Thou turnest thy selfe cruelly against me, and art enemie vnto mee with the strength of thine hand.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Thou takest me vp and causest mee to ride vpon the winde, and makest my strength to faile.
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 Surely I knowe that thou wilt bring mee to death, and to the house appoynted for all the liuing.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 Doubtles none can stretch his hand vnto the graue, though they cry in his destruction.
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 Did not I weepe with him that was in trouble? was not my soule in heauinesse for the poore?
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 Yet when I looked for good, euill came vnto me: and when I waited for light, there came darkenesse.
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 My bowels did boyle without rest: for the dayes of affliction are come vpon me.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 I went mourning without sunne: I stood vp in the congregation and cryed.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 I am a brother to the dragons, and a companion to the ostriches.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 My skinne is blacke vpon me, and my bones are burnt with heate.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 Therefore mine harpe is turned to mourning, and mine organs into the voyce of them that weepe.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
