Luke 6
1 Now it happened on a second-first Sabbath that He was passing through the grain fields, and His disciples began to pick and eat the heads of grain, rubbing them in their hands.
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 But some of the Pharisees said to them, “Why are you doing that which is not lawful to do on the Sabbath?”
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 So in answer to them Jesus said: “Have you not even read this, what David did when he was hungry, he and those who were with him:
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 how he went into the house of God, took and ate the showbread, and even gave it to those with him—that which only the priests are allowed to eat?”
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 Then He said to them, “The Son of the Man is Lord even of the Sabbath!”
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 Now it happened on a different Sabbath that He entered the synagogue and began to teach. Well there was a man there whose right hand was shriveled;
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 so the scribes and the Pharisees started watching, to see if He would heal on the Sabbath, so that they might find an accusation against Him.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 But He knew their thoughts and said to the man with the shriveled hand, “Get up and stand in the center.” So he got up and stood.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Then Jesus said to them: “I will ask you something: Is it lawful on the Sabbath to do good or to do evil, to save life or to kill?”
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 And when He had looked around at them all, He said to him, “Stretch out your hand!” So he did that, and his hand was restored, as sound as the other.
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 But they were filled with rage, and began to discuss with one another what they might do to Jesus.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 Now it happened in those days that He went out to the mountain to pray, and He continued all night in prayer to God.
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 When it was day He called His disciples, and from them He chose twelve, whom He also named apostles:
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 Simon (whom He also named Peter) and Andrew his brother, James and John, Phillip and Bartholomew,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Matthew and Thomas, James (the son of Alphaeus) and Simon (the one called ‘Zealot’),
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 Judas of James and Judas Iscariot (who also became ‘traitor’).
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 Then He came down with them and stood on a level place, with a crowd of His disciples and a great multitude of people from all Judea and Jerusalem, also from the seacoast of Tyre and Sidon, who came to hear Him and to be healed of their diseases,
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 as well as those who were being harassed by unclean spirits—and they were being healed!
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 So the whole crowd kept trying to touch Him, because power was going out from Him and was healing all.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 Then He raised His eyes toward His disciples and said: “Blessed are you poor, because the Kingdom of God is yours.
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 Blessed are you who hunger now, because you will be filled. Blessed are you who weep now, because you will laugh.
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 Blessed are you whenever men hate you, and whenever they exclude you and heap insults on you and trash your name as ‘malignant’, for the Son of the Man's sake.
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 Rejoice in that day and skip about! Because your reward really is great in Heaven; for that is how their fathers treated the prophets.
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 “But woe to you who are rich! because you have already received your comfort.
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 Woe to you who are full! because you will go hungry. Woe to you who are presently laughing! because you will mourn and weep.
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 Woe, when all men speak well of you; for that is how their fathers treated the false prophets!
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 “Further, to you who are listening I say: Love your enemies, do good to those who hate you;
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 bless those who curse you, pray for those who mistreat you.
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 To him who strikes you on the cheek, offer also the other; and from him who takes away your cloak, do not withhold the tunic as well.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 Give to everyone who asks of you; and from him who takes away your things, do not demand them back.
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 Yes, like you want people to treat you, that is just how you must treat them.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 Also, if you love those who love you, what credit is that to you? Even ‘sinners’ love those who love them.
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 And if you do good to those doing good to you, what credit is that to you? Even ‘sinners’ do the same.
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 And if you lend to those from whom you expect to get it back, what credit is that to you? Even ‘sinners’ lend to ‘sinners’, to receive an equal value back.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 “So, love your enemies, and do good, and lend, expecting nothing back; and your reward will be great, and you will be sons of the Most High; because He is kind toward the ungrateful and wicked.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 So be compassionate, even as your Father is compassionate.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 “Do not judge, and you will not be judged. Do not condemn, and you will not be condemned. Forgive, and you will be forgiven.
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 Give and it will be given to you: a good measure—pressed down and shaken together and running over—will they deposit in your lap. Because with the same measure that you use it will be measured back to you.”
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 Then He told them a parable: “Can a blind man guide a blind man? Will they not both fall into a ditch?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 A disciple is not above his teacher, but everyone who is fully trained will be like his teacher.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 Why do you look at the speck in your brother's eye, but do not consider the plank that is in your own eye?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 Or how can you say to your brother, ‘Brother, let me remove the speck that is in your eye,’ when you yourself do not see the plank that is in your own eye? Hypocrite! First remove the plank from your own eye, and then you will see clearly to remove the speck that is in your brother's eye.
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 “Now no good tree produces rotten fruit, nor does a rotten tree produce good fruit
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 —each tree is known by its own fruit: people do not gather figs from thorn bushes, nor do they pick a bunch of grapes from a bramble.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 The good man produces the good out of the good treasure in his heart, and the malignant man produces the malignant out of the malignant treasure in his heart; because his mouth speaks out of the abundance of the heart.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 “Why do you call me, ‘Lord, Lord’, and not do what I say?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 Everyone who comes to me and hears my words and does them—I will show you who he is like:
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 he is like a man building a house, who dug down deep and laid the foundation on the bedrock. When a flood occurred, the torrent burst upon that house but could not shake it, because it was founded on the bedrock.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 But he who heard and did nothing is like a man who built his house on the ground without a foundation, against which the torrent burst, and immediately it fell; and the ruin of that house was great.”
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
