Luke 18
1 And he spoke also a parable to them, that we ought always to pray, and not to faint,
Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:
2 Saying: There was a judge in a certain city, who feared not God, nor regarded man.
О Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
3 And there was a certain widow in that city, and she came to him, saying: Avenge me of my adversary.
В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
4 And he would not for a long time. But afterwards he said within himself: Although I fear not God, nor regard man,
Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
5 Yet because this widow is troublesome to me, I will avenge her, lest continually coming she weary me.
пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
6 And the Lord said: Hear what the unjust judge saith.
И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
7 And will not God revenge his elect who cry to him day and night: and will he have patience in their regard?
А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
8 I say to you, that he will quickly revenge them. But yet the Son of man, when he cometh, shall he find, think you, faith on earth?
Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
9 And to some who trusted in themselves as just, and despised others, he spoke also this parable:
И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
10 Two men went up into the temple to pray: the one a Pharisee, and the other a publican.
Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
11 The Pharisee standing, prayed thus with himself: O God, I give thee thanks that I am not as the rest of men, extortioners, unjust, adulterers, as also is this publican.
Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
12 I fast twice in a week: I give tithes of all that I possess.
Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.
13 And the publican, standing afar off, would not so much as lift up his eyes towards heaven; but struck his breast, saying: O god, be merciful to me a sinner.
А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
14 I say to you, this man went down into his house justified rather that the other: because every one that exalteth himself, shall be humbled: and he that humbleth himself, shall be exalted.
Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
15 And they brought unto him also infants, that he might touch them. Which when the disciples saw, they rebuked them.
Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
16 But Jesus, calling them together, said: Suffer children to come to me, and forbid them not: for of such is the kingdom of God.
Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
17 Amen, I say to you: Whosoever shall not receive the kingdom of God as a child, shall not enter into it.
Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.
18 And a certain ruler asked him, saying: Good master, what shall I do to possess everlasting life? (aiōnios g166)
И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
19 And Jesus said to him: Why dost thou call me good? None is good but God alone.
А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
20 Thou knowest the commandments: Thou shalt not kill: Thou shalt not commit adultery: Thou shalt not steal: Thou shalt not bear false witness: Honour thy father and mother.
Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
21 Who said: All these things have I kept from my youth.
а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
22 Which when Jesus had heard, he said to him: Yet one thing is wanting to thee: sell all whatever thou hast, and give to the poor, and thou shalt have treasure in heaven: and come, follow me.
Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай!
23 He having heard these things, became sorrowful; for he was very rich.
Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.
24 And Jesus seeing him become sorrowful, said: How hardly shall they that have riches enter into the kingdom of God.
И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
25 For it is easier for a camel to pass through the eye of a needle, than for a rich man to enter into the kingdom of God.
Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
26 And they that heard it, said: Who then can be saved?
А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
27 He said to them: The things that are impossible with men, are possible with God.
А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
28 Then Peter said: Behold, we have left all things, and have followed thee.
А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
29 Who said to them: Amen, I say to you, there is no man that hath left house, or parents, or brethren, or wife, or children, for the kingdom of God’s sake,
А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
31 Then Jesus took unto him the twelve, and said to them: Behold, we go up to Jerusalem, and all things shall be accomplished which were written by the prophets concerning the Son of man.
И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците.
32 For he shall be delivered to the Gentiles, and shall be mocked, and scourged, and spit upon:
Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
33 And after they have scourged him, they will put him to death; and the third day he shall rise again.
и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
34 And they understood none of these things, and this word was hid from them, and they understood not the things that were said.
Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
35 Now it came to pass, when he drew nigh to Jericho, that a certain blind man sat by the way side, begging.
А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
36 And when he heard the multitude passing by, he asked what this meant.
И като чу, че минава народ, попита какво е това.
37 And they told him, that Jesus of Nazareth was passing by.
И казаха му, че Исус назарянинът минава.
38 And he cried out, saying: Jesus, son of David, have mercy on me.
Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
39 And they that went before, rebuked him, that he should hold his peace: but he cried out much more: Son of David, have mercy on me.
А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
40 And Jesus standing, commanded him to be brought unto him. And when he was come near, he asked him,
И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:
41 Saying: What wilt thou that I do to thee? But he said: Lord, that I may see.
Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам,
42 And Jesus said to him: Receive thy sight: thy faith hath made thee whole.
Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
43 And immediately he saw, and followed him, glorifying God. And all the people, when they saw it, gave praise to God.
И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.
