Job 20
1 Then Sophar the Naamathite answered, and said:
Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 Therefore various thoughts succeed one another in me, and my mind is hurried away to different things.
Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 The doctrine with which thou reprovest me, I will hear, and the spirit of my understanding shall answer for me.
Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 This I know from the beginning, since man was placed upon the earth,
Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 That the praise of the wicked is short, and the joy of the hypocrite but for a moment.
Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 If his pride mount up even to heaven, and his head touch the clouds:
Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
7 In the end he shall be destroyed like a dunghill, and they that has seen him shall say: Where is he?
Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
8 As a dream that fleeth away he shall not be found, he shall pass as a vision of the night:
Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 The eyes that had seen him, shall see him no more, neither shall his place any more behold him.
Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 His children shall be oppressed with want, and his hands shall render him his sorrow.
Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 His bones shall be filled with the vices of his youth, and they shall sleep with him in the dust.
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 For when evil shall be sweet in his mouth, he will hide it under his tongue.
Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
13 He will spare it, and not leave it, and will hide it in his throat.
Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 His bread in his belly shall be turned into the gall of asps within him.
Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 The riches which he hath swallowed; he shall vomit up, and God shall draw them out of his belly.
Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 He shall suck the head of asps, and the viper’s tongue shall kill him.
Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 (Let him not see the streams of the river, the brooks of honey and of butter.)
Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 He shall be punished for all that he did, and yet shall not be consumed: according to the multitude of his devices so also shall he suffer.
Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 Because he broke in and stripped the poor: he hath violently taken away a house which he did not build.
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 And yet his belly was not filled: and when he hath the things he coveted, he shall not be able to possess them.
Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 There was nothing left of his meat, and therefore nothing shall continue of his goods:
Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 When he shall be filled, he shall be straitened, he shall burn, and every sorrow shall fall upon him.
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 May his belly be filled, that God may send forth the wrath of his indignation upon him, and rain down his war upon him.
Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
24 He shall flee from weapons of iron, and shall fall upon a bow of brass.
Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 The sword is drawn out, and cometh forth from its scabbard, and glittereth in his bitterness: the terrible ones shall go and come upon him.
Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 All darkness is hid in his secret places: a fire that is not kindled shall devour him, he shall be afflicted when left in his tabernacle.
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 The heavens shall reveal his iniquity, and the earth shall rise up against him.
Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
28 The offspring of his house shall be exposed, he shall be pulled down in the day of God’s wrath.
Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 This is the portion of a wicked man from God, and the inheritance of his doings from the Lord.
Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
