Ecclesiastes 7
1 A good name is better than precious ointments: and the day of death than the day of one’s birth.
Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
2 It is better to go to the house of mourning, than to the house of feasting: for in that we are put in mind of the end of all, and the living thinketh what is to come.
По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
3 Anger is better than laughter: because by the sadness of the countenance the mind of the offender is corrected.
По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
4 The heart of the wise is where there is mourning, and the heart of fools where there is mirth.
Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
5 It is better to be rebuked by a wise man, than to be deceived by the flattery of fools.
По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
6 For as the crackling of thorns burning under a pot, so is the laughter of a fool: now this also is vanity.
Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
7 Oppression troubleth the wise, and shall destroy the strength of his heart.
Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
8 Better is the end of a speech than the beginning. Better is the patient man than the presumptuous.
По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
9 Be not quickly angry: for anger resteth in the bosom of a fool.
Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
10 Say not: What thinkest thou is the cause that former times were better than they are now? for this manner of question is foolish.
Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
11 Wisdom with riches is more profitable, and bringeth more advantage to them that see the sun.
Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
12 For as wisdom is a defence, so money is a defence: but learning and wisdom excel in this, that they give life to him that possesseth them.
Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
13 Consider the works of God, that no man can correct whom he hath despised.
Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14 In the good day enjoy good things, and beware beforehand of the evil day: for God hath made both the one and the other, that man may not find against him any just complaint.
Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
15 These things also I saw in the days of my vanity: A just man perisheth in his justice, and a wicked man liveth a long time in his wickedness.
Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
16 Be not over just: and be not more wise than is necessary, lest thou become stupid.
Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
17 Be not overmuch wicked: and be not foolish, lest thou die before thy time.
Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
18 It is good that thou shouldst hold up the just, yea and from him withdraw not thy hand: for he that feareth God, neglecteth nothing.
Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
19 Wisdom hath strengthened the wise more than ten princes of the city.
Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
20 For there is no just man upon earth, that doth good, and sinneth not.
Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
21 But do not apply thy heart to all words that are spoken: lest perhaps thou hear thy servant reviling thee.
Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
22 For thy conscience knoweth that thou also hast often spoken evil of others.
И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
23 I have tried all things in wisdom. I have said: I will be wise: and it departed farther from me,
Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
24 Much more than it was: it is a great depth, who shall find it out?
Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
25 I have surveyed all things with my mind, to know, and consider, and seek out wisdom and reason: and to know the wickedness of the fool, and the error of the imprudent:
Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
26 And I have found a woman more bitter than death, who is the hunter’s snare, and her heart is a net, and her hands are bands. He that pleaseth God shall escape from her: but he that is a sinner, shall be caught by her.
Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
27 Lo this have I found, said Ecclesiastes, weighing one thing after another, that I might find out the account,
И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
28 Which yet my soul seeketh, and I have not found it. One man among a thousand I have found, a woman among them all I have not found.
Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
29 Only this I have found, that God made man right, and he hath entangled himself with an infinity of questions. Who is as the wise man? and who hath known the resolution of the word?
(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
