Ecclesiastes 5
1 Keep thy foot, when thou goest into the house of God, and draw nigh to hear. For much better is obedience, than the victims of fools, who know not what evil they do.
Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.
2 Speak not any thing rashly, and let not thy heart be hasty to utter a word before God. For God is in heaven, and thou upon earth: therefore let thy words be few.
Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;
3 Dreams follow many cares: and in many words shall be found folly.
Защото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.
4 If thou hast vowed any thing to God, defer not to pay it: for an unfaithful and foolish promise displeaseth him: but whatsoever thou hast vowed, pay it.
Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.
5 And it is much better not to vow, than after a vow not to perform the things promised.
По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.
6 Give not thy mouth to cause thy flesh to sin: and say not before the angel: There is no providence: lest God be angry at thy words, and destroy all the works of thy hands.
Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?
7 Where there are many dreams, there are many vanities, and words without number: but do thou fear God.
Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.
8 If thou shalt see the oppressions of the poor, and violent judgments, and justice perverted in the province, wonder not at this matter: for he that is high hath another higher, and there are others still higher than these:
Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.
9 Moreover there is the king that reigneth over all the land subject to him.
При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.
10 A covetous man shall not be satisfied with money: and he that loveth riches shall reap no fruit from them: so this also is vanity.
Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.
11 Where there are great riches, there are also many to eat them. And what doth it profit the owner, but that he seeth the riches with his eyes?
Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?
12 Sleep is sweet to a labouring man, whether he eat little or much: but the fulness of the rich will not suffer him to sleep.
Сънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.
13 There is also another grievous evil, which I have seen under the sun: riches kept to the hurt of the owner.
има тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;
14 For they are lost with very great affliction: he hath begotten a son, who shall be in extremity of want.
И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.
15 As he came forth naked from his mother’s womb, so shall he return, and shall take nothing away with him of his labour.
Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.
16 A most deplorable evil: as he came, so shall he return. What then doth it profit him that he hath laboured for the wind?
Още и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?
17 All the days of his life he eateth in darkness, and in many cares, and in misery, and sorrow.
Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.
18 This therefore hath seemed good to me, that a man should eat and drink, and enjoy the fruit of his labour, wherewith he hath laboured under the sun, all the days of his life, which God hath given him: and this is his portion.
Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.
19 And every man to whom God hath given riches, and substance, and hath given him power to eat thereof, and to enjoy his portion, and to rejoice of his labour: this is the gift of God.
И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.
20 For he shall not much remember the days of his life, because God entertaineth his heart with delight,
Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.
