1 Kings 10
1 And the queen of Saba, having; heard of the fame of Solomon in the name of the Lord, came to try him with hard questions.
И Савската царица, като чу, че Соломон се прочува като служител на Господното име, дойде да го опита с мъчни за нея въпроси.
2 And entering into Jerusalem with a great train, and riches, and camels that carried spices, and an immense quantity of gold, and precious stones, she came to king Solomon, and spoke to him all that she had in her heart.
Дойде в Ерусалим с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с твърде много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си.
3 And Solomon informed her of all the things she proposed to him: there was not any word the king was ignorant of, and which he could not answer her.
И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което на можа да й обясни.
4 And when the queen of Saba saw all the wisdom of Solomon, and the house which he had built,
А като видя Савската царица всичката мъдрост на Соломона, и къщата който бе построил,
5 And the meat of his table, and the apartments of his servants, and the order of his ministers, and their apparel, and the cupbearers, and the holocausts, which he offered in the house of the Lord: she had no longer any spirit in her,
ястията на трапезата му, седенето на слугите му, и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея.
6 And she said to the king: The report is true, which I heard in my own country,
И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.
7 Concerning thy words, and concerning thy wisdom. And I did not believe them that told me, till I came myself, and saw with my own eyes, and have found that the half hath not been told me: thy wisdom and thy works, exceed the fame which I heard.
Аз не вярвах думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината не ми е била казана; мъдростта ти о благоденствието ти надминават слуха, който бях чула.
8 Blessed are thy men, and blessed are thy servants, who stand before thee always, and hear thy wisdom.
Честити мажете ти, честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе та слушат мъдростта ти.
9 Blessed be the Lord thy God, whom thou hast pleased, and who hath set thee upon the throne of Israel, because the Lord hath loved Israel for ever, and hath appointed thee king, to do judgment and justice.
Да бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израиля за винаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.
10 And she gave the king a hundred and twenty talents of gold, and of spices a very great store, and precious stones: there was brought no more such abundance of spices as these which the queen of Saba gave to king Solomon.
И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не дойде вече такова изобилие от аромати, каквото ония, които Савската царица даде на Соломона.
11 (The navy also of Hiram, which brought gold from Ophir, brought from Ophir great plenty of thyine trees, and precious stones.
Още и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха от Офир и голямо изобилие алмугови дървета и скъпоценни камъни.
12 And the king made of the thyine trees the rails of the house of the Lord, and of the king’s house, and citterns and harps for singers: there were no such thyine trees as these brought, nor seen unto this day.)
А от алмуговите дървета царят направи преградки в Господния дом и в царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива алмугови дървета не са дохождали нито са били виждали до днес.
13 And king Solomon gave the queen of Saba all that she desired, and asked of him: besides what he offered he himself of his royal bounty. And she returned, and went to her own country with her servants.
И цар Соломон даде на Савската царица всичко що тя желаеше, каквото поиска, освен онова, което цар Соломон й даде доброволно. И тъй тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя.
14 And the weight of the gold that was brought to Solomon every year, was six hundred and sixty-six talents of gold:
А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин и шестдесет и шест златни таланта,
15 Besides that which the men brought him that were over the tributes, and the merchants, and they that sold by retail, and all the kings of Arabia, and the governors of the country.
освен онова, което се внасяше от купувачите, от товарите на търговците, от всичките арабски царе и от управителите на страната.
16 And Solomon made two hundred shields of the purest gold: he allowed six hundred sides of gold for the plates of one shield.
И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикли злато се иждиви за всеки щит:
17 And three hundred targets of fine gold: three hundred pounds of gold covered one target: and the king put them in the house of the forest of Libanus.
и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес.
18 King Solomon also made a great throne of ivory: and overlaid it with the finest gold.
Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато.
19 It had six steps: and the top of the throne was round behind: and there were two hands on either side holding the seat: and two lions stood, one at each hand.
Престолът имаше шест стъпала, и върхът на престола беше кръгъл отзаде; и имаше облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стояха край облегалките.
20 And twelve little lions stood upon the six steps on the one side and on the other: there was no such work made in any kingdom.
А там, върху шестте стъпала, от двете страни, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство.
21 Moreover all the vessels, out of which king Solomon drank, were of gold: and all the furniture of the house of the forest of Libanus was of most pure gold: there was no silver, nor was any account made of it in the days of Solomon:
И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; среброто се считаше за нищо в Соломоновото време.
22 For the king’s navy, once in three years, went with the navy of Hiram by sea to Tharsis, and brought from thence gold, and silver, and elephants’ teeth, and apes, and peacocks.
Защото царят имаше на морето кораби, като тарсийските, заедно с корабите на Хирама; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.
23 And king Solomon exceeded all the kings of the earth in riches, and wisdom.
Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост.
24 And all the earth desired to see Solomon’s face, to hear his wisdom, which God had given in his heart.
И целият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му.
25 And every one brought him presents, vessels of silver and of gold, garments and armour, and spices, and horses and mules every year.
И всяка година донасяха всеки от тях подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски.
26 And Solomon gathered together chariots and horsemen, and he had a thousand four hundred chariots, and twelve thousand horseman: and he bestowed them in fenced cities, and with the king in Jerusalem.
Тоже Соломон събра колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници, и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим.
27 And he made silver to be as plentiful in Jerusalem as stones: and cedars to be as common as sycamores which grow in the plains.
И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим, като камъни, а кедрите направи, като полските черници.
28 And horses were brought for Solomon out of Egypt, and Coa: for the king’s merchants brought them out of Coa, and bought them at a set price.
И конете, които имаше Соломон, се докарваха из Египет; и царските търговци ги купуваха по стада с определена цена.
29 And a chariot of four horses came out of Egypt, for six hundred sides of silver, and a horse for a hundred and fifty. And after this manner did all the kings of the Hethites, and of Syria, sell horses.
А всяка колесница излизаше из Египет и възхождаше в Ерусалим за шестстотин сребърни сикли и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе, и за сирийските царе, те се доставяха чрез тия търговци.
