Proverbs 31
1 The words of king Lemuel, the prophecy that his mother taught him:
Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
2 What, my son? and what, O son of my womb? and what, O son of my vows?
Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
3 Give not thy strength unto women, nor thy ways to them that destroy kings.
Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
4 It is not for kings, Lemuel, it is not for kings to drink wine, nor for rulers [to say], Where is the strong drink?
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
5 — lest they drink and forget the law, and pervert the judgment of any of the children of affliction.
Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
6 Give strong drink unto him that is ready to perish, and wine unto the bitter of soul:
Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
7 let him drink, and forget his poverty, and remember his misery no more.
За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
8 Open thy mouth for the dumb, for the cause of all those that are left desolate.
Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
9 Open thy mouth, judge righteously, and minister justice to the afflicted and needy.
Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
10 Who can find a woman of worth? for her price is far above rubies.
Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 The heart of her husband confideth in her, and he shall have no lack of spoil.
Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
12 She doeth him good, and not evil, all the days of her life.
Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
13 She seeketh wool and flax, and worketh willingly with her hands.
Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
14 She is like the merchants' ships: she bringeth her food from afar;
Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
15 And she riseth while it is yet night, and giveth meat to her household, and the day's work to her maidens.
При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
16 She considereth a field, and acquireth it; of the fruit of her hands she planteth a vineyard.
Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
17 She girdeth her loins with strength, and maketh strong her arms.
Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
18 She perceiveth that her earning is good; her lamp goeth not out by night.
Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
19 She putteth her hands to the distaff, and her hands hold the spindle.
Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
20 She stretcheth out her hand to the afflicted, and she reacheth forth her hands to the needy.
Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
21 She is not afraid of the snow for her household; for all her household are clothed with scarlet.
Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
22 She maketh herself coverlets; her clothing is byssus and purple.
Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
23 Her husband is known in the gates, when he sitteth among the elders of the land.
Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
24 She maketh body linen and selleth it, and delivereth girdles unto the merchant.
Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
25 Strength and dignity are her clothing, and she laugheth [at] the coming day.
Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
26 She openeth her mouth with wisdom; and upon her tongue is the law of kindness.
Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
27 She surveyeth the ways of her household, and eateth not the bread of idleness.
Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
28 Her children rise up and call her blessed; her husband [also], and he praiseth her:
Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
29 Many daughters have done worthily, but thou excellest them all.
Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
30 Gracefulness is deceitful and beauty is vain; a woman [that] feareth Jehovah, she shall be praised.
Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 Give her of the fruit of her hands, and let her own works praise her in the gates.
Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
