Job 30
1 But now they that are younger than I have me in derision, whose fathers I would have disdained to set with the dogs of my flock.
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 Yea, whereto [should] the strength of their hands [profit] me, [men] in whom vigour hath perished?
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 Withered up through want and hunger, they flee into waste places long since desolate and desert:
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 They gather the salt-wort among the bushes, and the roots of the broom for their food.
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 They are driven forth from among [men] — they cry after them as after a thief —
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 To dwell in gloomy gorges, in caves of the earth and the rocks:
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 They bray among the bushes; under the brambles they are gathered together:
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 Sons of fools, and sons of nameless sires, they are driven out of the land.
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 And now I am their song, yea, I am their byword.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 They abhor me, they stand aloof from me, yea, they spare not to spit in my face.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 For he hath loosed my cord and afflicted me; so they cast off the bridle before me.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 At [my] right hand rise the young brood; they push away my feet, and raise up against me their pernicious ways;
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 They mar my path, they set forward my calamity, without any to help them;
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 They come in as through a wide breach: amid the confusion they roll themselves onward.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Terrors are turned against me; they pursue mine honour as the wind; and my welfare is passed away like a cloud.
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 And now my soul is poured out in me; days of affliction have taken hold upon me.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 The night pierceth through my bones [and detacheth them] from me, and my gnawing pains take no rest:
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 By their great force they have become my raiment; they bind me about as the collar of my coat.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 He hath cast me into the mire, and I have become like dust and ashes.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 I cry unto thee, and thou answerest me not; I stand up, and thou lookest at me.
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 Thou art changed to a cruel one to me; with the strength of thy hand thou pursuest me.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Thou liftest me up to the wind; thou causest me to be borne away, and dissolvest my substance.
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 For I know that thou wilt bring me to death, and into the house of assemblage for all living.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 Indeed, no prayer [availeth] when he stretcheth out [his] hand: though they cry when he destroyeth.
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 Did not I weep for him whose days were hard? was not my soul grieved for the needy?
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 For I expected good, and there came evil; and I waited for light, but there came darkness.
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 My bowels well up, and rest not; days of affliction have confronted me.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 I go about blackened, but not by the sun; I stand up, I cry in the congregation.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 I am become a brother to jackals, and a companion of ostriches.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 My skin is become black [and falleth] off me, and my bones are parched with heat.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 My harp also is [turned] to mourning, and my pipe into the voice of weepers.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
