Job 19
1 And Job answered and said,
Тогава Иов в отговор рече:
2 How long will ye vex my soul, and crush me with words?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 These ten times have ye reproached me; ye are not ashamed to stupefy me.
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 And be it [that] I have erred, mine error remaineth with myself.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 If indeed ye will magnify yourselves against me, and prove against me my reproach,
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 Know now that God hath overthrown me, and hath surrounded me with his net.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Behold, I cry out of wrong, and I am not heard; I cry aloud, but there is no judgment.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 He hath hedged up my way that I cannot pass, and he hath set darkness in my paths.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 He hath stripped me of my glory, and taken the crown from my head.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 He breaketh me down on every side, and I am gone; and my hope hath he torn up as a tree.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 And he hath kindled his anger against me, and hath counted me unto him as one of his enemies.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 His troops have come together and cast up their way against me, and have encamped round about my tent.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 He hath put my brethren far from me, and mine acquaintance are quite estranged from me.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 My kinsfolk have failed, and my known friends have forgotten me.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 The sojourners in my house and my maids count me as a stranger; I am an alien in their sight.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 I called my servant, and he answered not; I entreated him with my mouth.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 My breath is strange to my wife, and my entreaties to the children of my [mother's] womb.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Even young children despise me; I rise up, and they speak against me.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 All my intimate friends abhor me, and they whom I loved are turned against me.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 My bones cleave to my skin and to my flesh, and I am escaped with the skin of my teeth.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Have pity upon me, have pity upon me, ye my friends; for the hand of God hath touched me.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Why do ye persecute me as God, and are not satisfied with my flesh?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 Oh would that my words were written! oh that they were inscribed in a book!
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 That with an iron style and lead they were graven in the rock for ever!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 And [as for] me, I know that my Redeemer liveth, and the Last, he shall stand upon the earth;
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 And [if] after my skin this shall be destroyed, yet from out of my flesh shall I see God;
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 Whom I shall see for myself, and mine eyes shall behold, and not another: — my reins are consumed within me.
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 If ye say, How shall we persecute him? when the root of the matter is found in me,
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 Be ye yourselves afraid of the sword! for the sword is fury against misdeeds, that ye may know there is a judgment.
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
