2 Corinthians 11
1 Would that ye would bear with me [in] a little folly; but indeed bear with me.
Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! потърпете ме,
2 For I am jealous as to you with a jealousy [which is] of God; for I have espoused you unto one man, to present [you] a chaste virgin to Christ.
защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа.
3 But I fear lest by any means, as the serpent deceived Eve by his craft, [so] your thoughts should be corrupted from simplicity as to the Christ.
Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа.
4 For if indeed he that comes preaches another Jesus, whom we have not preached, or ye get a different Spirit, which ye have not got, or a different glad tidings, which ye have not received, ye might well bear with [it].
Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите.
5 For I reckon that in nothing I am behind those who are in surpassing degree apostles.
Обаче мисля, че аз не съм в нищо по-долен от тия превъзходни апостоли!
6 But if [I am] a simple person in speech, yet not in knowledge, but in everything making [the truth] manifest in all things to you.
А пък, ако и да съм в говоренето прост, в знанието не съм; дори ние по всякакъв начин сме ви показали това във всичко.
7 Have I committed sin, abasing myself in order that ye might be exalted, because I gratuitously announced to you the glad tidings of God?
Грях ли съм сторил, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?
8 I spoiled other assemblies, receiving hire for ministry towards you.
Други църкви обрах, като вземах заплата от тях, за да служа на вас;
9 And being present with you and lacking, I did not lazily burden any one, (for the brethren who came from Macedonia supplied what I lacked, ) and in everything I kept myself from being a burden to you, and will keep myself.
а когато бях при вас и изпаднах в нужда, не отегчих никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих, и ще се пазя, да не ви отегча.
10 [The] truth of Christ is in me that this boasting shall not be stopped as to me in the regions of Achaia.
Заради Христовата истинност, която е и в мене, никой няма да ми отнеме тая похвала в ахайските места.
11 Why? because I do not love you? God knows.
Защо? Защото ви не обичам ли? Знае Бог!
12 But what I do, I will also do, that I may cut off the opportunity of those wishing [for] an opportunity, that wherein they boast they may be found even as we.
А каквото правя, това и ще правя, за да отсека причината на тия, които търсят причина против мене, та относно това, с което те се хвалят, да се намерят също такива, каквито сме и ние.
13 For such [are] false apostles, deceitful workers, transforming themselves into apostles of Christ.
Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли.
14 And [it is] not wonderful, for Satan himself transforms himself into an angel of light.
И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел;
15 It is no great thing therefore if his ministers also transform themselves as ministers of righteousness; whose end shall be according to their works.
тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им.
16 Again I say, Let not any one think me to be a fool; but if otherwise, receive me then even as a fool, that I also may boast myself some little.
Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; иначе, приемете ме като безумен, та да се похваля и аз малко нещо.
17 What I speak I do not speak according to [the] Lord, but as in folly, in this confidence of boasting.
(Това, което казвам, не го казвам по Господа, но като в безумие, в тая моя увереност на хваленето.
18 Since many boast according to flesh, I also will boast.
Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз).
19 For ye bear fools readily, being wise.
Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните;
20 For ye bear if any one bring you into bondage, if any one devour [you], if any one get [your money], if any one exalt himself, if any one beat you on the face.
понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето.
21 I speak as to dishonour, as though we had been weak; but wherein any one is daring, (I speak in folly, ) I also am daring.
За свое унижение го казвам, като че ли сме били слаби; но с каквото се осмелява някой да се хвали, (в безумие говоря), осмелявам се и аз.
22 Are they Hebrews? I also. Are they Israelites? I also. Are they seed of Abraham? I also.
Евреи ли са? И аз съм; израилтяни ли са? И аз съм; Авраамово потомство ли са? И аз съм;
23 Are they ministers of Christ? (I speak as being beside myself) I above measure [so]; in labours exceedingly abundant, in stripes to excess, in prisons exceedingly abundant, in deaths oft.
служители Христови ли са? (в безумие говоря), аз повече: бил съм в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт.
24 From the Jews five times have I received forty [stripes], save one.
Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един;
25 Thrice have I been scourged, once I have been stoned, three times I have suffered shipwreck, a night and day I passed in the deep:
три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини.
26 in journeyings often, in perils of rivers, in perils of robbers, in perils from [my own] race, in perils from [the] nations, in perils in [the] city, in perils in [the] desert, in perils on [the] sea, in perils among false brethren;
Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя;
27 in labour and toil, in watchings often, in hunger and thirst, in fastings often, in cold and nakedness.
в труд и в мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота;
28 Besides those things that are without, the crowd [of cares] pressing on me daily, the burden of all the assemblies.
и, освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви.
29 Who is weak, and I am not weak? Who is stumbled, and I burn not?
Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява без да се разпалям аз?
30 If it is needful to boast, I will boast in the things which concern my infirmity.
Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми.
31 The God and Father of the Lord Jesus knows — he who is blessed for ever — that I do not lie. (aiōn g165)
Бог и Отец на Господа Исуса [Христа], Който е благословен до века, знае, че не лъжа. (aiōn g165)
32 In Damascus the ethnarch of Aretas the king kept the city of the Damascenes shut up, wishing to take me;
(В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск за да ме улови;
33 and through a window in a basket I was let down by the wall, and escaped his hands.
и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете му).
