Numbers 14
1 And so, crying out, the entire crowd wept throughout that night.
Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ.
2 And all the sons of Israel were murmuring against Moses and Aaron, saying:
И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели!
3 “If only we had died in Egypt,” and, “If only we would perish in this vast wilderness,” and, “May the Lord not lead us into this land, lest we fall by the sword, and our wives, as well as our children, be led away as captives. Is it not better to return to Egypt?”
И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?
4 And they said to one another, “Let us appoint our leader, and so return to Egypt.”
И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет.
5 And when Moses and Aaron heard this, they fell prone on the ground in the sight of the multitude of the sons of Israel.
Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни.
6 Yet truly, Joshua the son of Nun, and Caleb the son of Jephunneh, who themselves had also viewed the land, tore their garments,
И Исус Навиевият син и Халев Ефрониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си,
7 and they said to the entire multitude of the sons of Israel: “The land that we circled through is very good.
и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя.
8 If the Lord will be gracious to us, he will lead us into it, and he will give us the land flowing with milk and honey.
Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед.
9 Do not choose to be rebellious against the Lord. And do not fear the people of this land, for, like bread, so are we able to devour them. All protection has withdrawn from them. The Lord is with us. Do not be afraid.”
Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.
10 And when the entire multitude cried out, and they wanted to crush them with stones, the glory of the Lord appeared, over the roof of the covenant, to all the sons of Israel.
Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни.
11 And the Lord said to Moses: “How long will this people disparage me? How long will they refuse to believe me, despite all the signs that I have wrought before them?
И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил пред тях?
12 Therefore, I will strike them with a pestilence, and so I will consume them. But you I will make the ruler over a great nation, and one which is mightier than this one.”
Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях.
13 And Moses said to the Lord: “But then the Egyptians, from whose midst you led out this people,
Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях;
14 and the inhabitants of this land, who have heard that you, O Lord, are among this people, and that you are seen face to face, and that your cloud protects them, and that you go before them with a column of cloud by day, and a column of fire by night,
и ще кажат това на жителите на тая земя, които са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.
15 may hear that you have killed so great a multitude, as if they were one man, and they may say:
И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки:
16 ‘He was not able to lead the people into the land about which he had sworn. Therefore, he slew them in the wilderness.’
Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята.
17 Therefore, may the strength of the Lord be magnified, just as you swore, saying:
И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки;
18 ‘The Lord is patient and full of mercy, taking away iniquity and wickedness, and forsaking no one who is harmless. He visits the sins of the fathers upon the sons, to the third and fourth generation.’
Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род.
19 Forgive, I beg you, the sins of this people, according to the greatness of your mercy, just as you have been gracious to them in their journey from Egypt to this place.”
Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука.
20 And the Lord said: “I have forgiven them according to your word.
И рече Господ: Прощавам им, според както си казал;
21 Also, as I live, the entire world shall be filled with the glory of the Lord.
но наистина заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава.
22 And yet, all the men who have seen my majesty, and the signs that I have wrought in Egypt and in the wilderness, and who have tested me ten times already, and yet have not obeyed my voice,
Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми,
23 these shall not see the land, about which I swore to their fathers, neither shall any of those who detracted me gaze upon it.
наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха.
24 My servant Caleb, who, being full of another spirit, has followed me, I will lead into this land, through which he has wandered, and his offspring shall possess it.
Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва.
25 For the Amalekites and the Canaanites live in the valleys. Tomorrow, move the camp and return into the wilderness, by the way of the Red Sea.”
(А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море.
26 And the Lord spoke to Moses and Aaron, saying:
Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки:
27 “How long will this very wicked multitude murmur against me? I have heard the complaints of the sons of Israel.
До кога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене.
28 Therefore, say to them: As I live, says the Lord, as you spoke in my hearing, so will I do to you.
Кажи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ, невярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми;
29 In the wilderness, here shall your carcasses lie. All you who were numbered from twenty years and above, and who have murmured against me,
труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене,
30 you shall not enter into the land, over which I lifted up my hand to cause you to live there, except Caleb the son of Jephunneh, and Joshua the son of Nun.
ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халев Ефониевият син и Исуса Навиевият син.
31 But your little ones, about whom you said that they would be a prey to the enemies, I will lead them in, so that they may see the land that has displeased you.
Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте.
32 Your carcasses shall lie in the wilderness.
А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.
33 Your sons shall wander in the desert for forty years, and they shall bear your fornication, until the carcasses of their fathers are consumed in the desert.
И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята.
34 According to the number of the forty days, during which you examined the land, one year shall be charged for each day. And so, for forty years you shall take back your iniquities, and you shall know my retribution.
Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен.
35 For just as I have spoken, so shall I do, to this entire most wicked multitude, which has risen up together against me. In the wilderness, here shall it fade away and die.”
Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестива общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат.
36 Therefore, all the men, whom Moses had sent to contemplate the land, and who, having returned, had caused the entire multitude to murmur against him, disparaging the land as if it were evil,
И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята,
37 suffered death and were struck down in the sight of the Lord.
тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа.
38 But only Joshua the son of Nun, and Caleb the son of Jephunneh remained alive, out of all those who had journeyed to examine the land.
А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята.
39 And Moses spoke all these words to all the sons of Israel, and the people mourned exceedingly.
Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво.
40 And behold, rising up at first light, they climbed to the top of the mountain, and they said, “We are prepared to ascend to the place, about which the Lord has spoken, for we have sinned.”
И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казаха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ ни е обещал; защото съгрешихме.
41 And Moses said to them: “Why do you transgress the word of the Lord, merely because it will not result in prosperity for you?
А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее?
42 Do not ascend, for the Lord is not with you, lest you be overthrown before your enemies.
Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви.
43 The Amalekite and the Canaanite are before you, by whose sword you shall be ruined, for you were not willing to consent to the Lord, and so the Lord is not with you.”
Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас.
44 But they, having been darkened, ascended to the top of the mountain. But the ark of the testament of the Lord, and Moses, did not withdraw from the camp.
Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана.
45 And the Amalekites descended, along with those Canaanites who were living in the mountains. And so, striking and cutting them down, they pursued them all the way to Hormah.
Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.
