Mark 10
1 And rising up, he went from there into the area of Judea beyond the Jordan. And again, the crowd came together before him. And just as he was accustomed to do, again he taught them.
О И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.
2 And approaching, the Pharisees questioned him, testing him: “Is it lawful for a man to dismiss his wife?”
И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си?
3 But in response, he said to them, “What did Moses instruct you?”
В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Моисей?
4 And they said, “Moses gave permission to write a bill of divorce and to dismiss her.”
О но да седнете отдясно Ми или отляво Ми, не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.
5 But Jesus responded by saying: “It was due to the hardness of your heart that he wrote that precept for you.
А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;
6 But from the beginning of creation, God made them male and female.
обаче в началото на създанието, Бог ги е направил мъж и жена.
7 Because of this, a man shall leave behind his father and mother, and he shall cling to his wife.
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,
8 And these two shall be one in flesh. And so, they are now, not two, but one flesh.
и двамата ще бъдат една плът; така че не с вече двама, а една плът.
9 Therefore, what God has joined together, let no man separate.”
И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.
10 And again, in the house, his disciples questioned him about the same thing.
И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.
11 And he said to them: “Whoever dismisses his wife, and marries another, commits adultery against her.
И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.
12 And if a wife dismisses her husband, and is married to another, she commits adultery.”
И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.
13 And they brought to him the little children, so that he might touch them. But the disciples admonished those who brought them.
Тогава доведоха при него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха.
14 But when Jesus saw this, he took offense, and he said to them: “Allow the little ones to come to me, and do not prohibit them. For of such as these is the kingdom of God.
Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене: не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.
15 Amen I say to you, whoever will not accept the kingdom of God like a little child, will not enter into it.”
Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.
16 And embracing them, and laying his hands upon them, he blessed them.
И прегърна ги и ги благослови, като положи ръцете Си на тях.
17 And when he had departed on the way, a certain one, running up and kneeling before him, asked him, “Good Teacher, what shall I do, so that I may secure eternal life?” (aiōnios g166)
И когато излизаше на път, някой се завтече та коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
18 But Jesus said to him, “Why call me good? No one is good except the one God.
А Исус му рече; Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.
19 You know the precepts: “Do not commit adultery. Do not kill. Do not steal. Do not speak false testimony. Do not deceive. Honor your father and mother.”
Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодейстувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си."
20 But in response, he said to him, “Teacher, all these I have observed from my youth.”
А той Му рече: Учителю, всичко това съм упазил от младостта си.
21 Then Jesus, gazing at him, loved him, and he said to him: “One thing is lacking to you. Go, sell whatever you have, and give to the poor, and then you will have treasure in heaven. And come, follow me.”
А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето: и дойди и Ме следвай.
22 But he went away grieving, having been greatly saddened by the word. For he had many possessions.
Но лицето му посърна от тая дума, и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.
23 And Jesus, looking around, said to his disciples, “How difficult it is for those who have riches to enter into the kingdom of God!”
А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
24 And the disciples were astonished at his words. But Jesus, answering again, said to them: “Little sons, how difficult it is for those who trust in money to enter into the kingdom of God!
А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството.
25 It is easier for a camel to pass through the eye of a needle, than for the rich to enter into the kingdom of God.”
По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
26 And they wondered even more, saying among themselves, “Who, then, can be saved?”
А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?
27 And Jesus, gazing at them, said: “With men it is impossible; but not with God. For with God all things are possible.”
Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.
28 And Peter began to say to him, “Behold, we have left all things and have followed you.”
Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29 In response, Jesus said: “Amen I say to you, There is no one who has left behind house, or brothers, or sisters, or father, or mother, or children, or land, for my sake and for the Gospel,
Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,
31 But many of the first shall be last, and the last shall be first.”
Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.
32 Now they were on the way ascending to Jerusalem. And Jesus went ahead of them, and they were astonished. And those following him were afraid. And again, taking aside the twelve, he began to tell them what was about to happen to him.
А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях; а те се удивяваха, и ония, които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети, като рече:
33 “For behold, we are going up to Jerusalem, and the Son of man will be handed over to the leaders of the priests, and to the scribes, and the elders. And they will condemn him to death, and they will hand him over to the Gentiles.
Ето, ние възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;
34 And they will mock him, and spit on him, and scourge him, and put him to death. And on the third day, he will rise again.”
и ще Му се поругаят, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни, ще възкръсне.
35 And James and John, the sons of Zebedee, drew near to him, saying, “Teacher, we wish that whatever we will ask, you would do for us.”
Тогава се приближават при него Яков и Йоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю, желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.
36 But he said to them, “What do you want me to do for you?”
А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?
37 And they said, “Grant to us that we may sit, one at your right and the other at your left, in your glory.”
Те му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво Ти в Твоята слава.
38 But Jesus said to them: “You do not know what you are asking. Are you able to drink from the chalice from which I drink, or to be baptized with the baptism with which I am to be baptized?”
А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
39 But they said to him, “We can.” Then Jesus said to them: “Indeed, you shall drink from the chalice, from which I drink; and you shall be baptized with the baptism, with which I am to be baptized.
Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;
40 But to sit at my right, or at my left, is not mine to give to you, but it is for those for whom it has been prepared.”
но да седнете отдясно Ми или отляво [Ми] не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.
41 And the ten, upon hearing this, began to be indignant toward James and John.
А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Йоана.
42 But Jesus, calling them, said to them: “You know that those who seem to be leaders among the Gentiles dominate them, and their leaders exercise authority over them.
Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.
43 But it is not to be this way among you. Instead, whoever would become greater shall be your minister;
Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
44 and whoever will be first among you shall be the servant of all.
и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.
45 So, too, the Son of man has not come so that they would minister to him, but so that he would minister and would give his life as a redemption for many.”
Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
46 And they went to Jericho. And as he was setting out from Jericho with his disciples and a very numerous multitude, Bartimaeus, the son of Timaeus, a blind man, sat begging beside the way.
Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.
47 And when he had heard that it was Jesus of Nazareth, he began to cry out and to say, “Jesus, Son of David, take pity on me.”
И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
48 And many admonished him to be quiet. But he cried out all the more, “Son of David, take pity on me.”
И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
49 And Jesus, standing still, instructed him to be called. And they called the blind man, saying to him: “Be at peace. Arise. He is calling you.”
И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.
50 And casting aside his garment, he leapt up and went to him.
И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.
51 And in response, Jesus said to him, “What do you want, that I should do for you?” And the blind man said to him, “Master, that I may see.”
И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя?
52 Then Jesus said to him, “Go, your faith has made you whole.” And immediately he saw, and he followed him on the way.
А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.
