Luke 20
1 And it happened that, on one of the days when he was teaching the people in the temple and preaching the Gospel, the leaders of the priests, and the scribes, gathered together with the elders,
О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
2 and they spoke to him, saying: “Tell us, by what authority do you do these things? Or, who is it that has given you this authority?”
Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
3 And in response, Jesus said to them: “I will also question you about one word. Respond to me:
И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
4 The baptism of John, was it from heaven, or of men?”
Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
5 So they discussed it among themselves, saying: “If we say, ‘From heaven,’ he will say, ‘Then why did you not believe him?’
А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
6 But if we say, ‘Of men,’ the whole people will stone us. For they are certain that John was a prophet.”
Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
7 And so they responded that they did not know where it was from.
И отговориха, че не знаят от къде беше.
8 And Jesus said to them, “Neither will I tell you by what authority I do these things.”
Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
9 Then he began to tell the people this parable: “A man planted a vineyard, and he loaned it to settlers, and he was on a sojourn for a long time.
И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
10 And in due time, he sent a servant to the farmers, so that they would give to him from the fruit of the vineyard. And they beat him and drove him away, empty-handed.
И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
11 And he continued to send another servant. But beating him and treating him with contempt, they likewise sent him away, empty-handed.
И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
12 And he continued to send a third. And wounding him also, they drove him away.
Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 Then the lord of the vineyard said: ‘What shall I do? I will send my beloved son. Perhaps when they have seen him, they will respect him.’
Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
14 And when the settlers had seen him, they discussed it among themselves, saying: ‘This one is the heir. Let us kill him, so that the inheritance will be ours.’
Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 And forcing him outside of the vineyard, they killed him. What, then, will the lord of the vineyard do to them?”
Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
16 “He will come and destroy those settlers, and he will give the vineyard to others.” And upon hearing this, they said to him, “Let it not be.”
Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
17 Then, gazing at them, he said: “Then what does this mean, which is written: ‘The stone which the builders have rejected, the same has become the head of the corner?’
А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18 Everyone who falls on that stone will be shattered. And anyone upon whom it falls will be crushed.”
Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
19 And the leaders of the priests, and the scribes, were seeking to lay hands on him in that same hour, but they feared the people. For they realized that he had spoken this parable about them.
И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20 And being attentive, they sent traitors, who would pretend that they were just, so that they might catch him in his words and then hand him over to the power and authority of the procurator.
И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 And they questioned him, saying: “Teacher, we know that you speak and teach correctly, and that you do not consider anyone’s status, but you teach the way of God in truth.
И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 Is it lawful for us to pay the tribute to Caesar, or not?”
право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
23 But realizing their deceitfulness, he said to them: “Why do you test me?
А Той разбра лукавството им, и рече им:
24 Show me a denarius. Whose image and inscription does it have?” In response, they said to him, “Caesar’s.”
Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 And so, he said to them: “Then repay the things that are Caesar’s, to Caesar, and the things that are God’s, to God.”
А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
26 And they were not able to contradict his word before the people. And being amazed at his answer, they were silent.
И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
27 Now some of the Sadducees, who deny that there is a resurrection, approached him. And they questioned him,
Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 saying: “Teacher, Moses wrote for us: If any man’s brother will have died, having a wife, and if he does not have any children, then his brother should take her as his wife, and he should raise up offspring for his brother.
Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
29 And so there were seven brothers. And the first took a wife, and he died without sons.
А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
30 And the next one married her, and he also died without a son.
И вторият и третият я взеха;
31 And the third married her, and similarly all seven, and none of them left behind any offspring, and they each died.
така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
32 Last of all, the woman also died.
А после умря и жената.
33 In the resurrection, then, whose wife will she be? For certainly all seven had her as a wife.”
И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
34 And so, Jesus said to them: “The children of this age marry and are given in marriage. (aiōn g165)
А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват; (aiōn g165)
35 Yet truly, those who shall be held worthy of that age, and of the resurrection from the dead, will neither be married, nor take wives. (aiōn g165)
а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. (aiōn g165)
36 For they can no longer die. For they are equal to the Angels, and they are children of God, since they are children of the resurrection.
И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
37 For in truth, the dead do rise again, as Moses also showed beside the bush, when he called the Lord: ‘The God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob.’
А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
38 And so he is not the God of the dead, but of the living. For all are alive to him.”
Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 Then some of the scribes, in response, said to him, “Teacher, you have spoken well.”
А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
40 And they no longer dared to question him about anything.
Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 But he said to them: “How can they say that the Christ is the son of David?
И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
42 Even David himself says, in the book of Psalms: ‘The Lord said to my Lord, sit at my right hand,
Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
43 until I set your enemies as your footstool.’
докле положа враговете Ти за Твое подножие.
44 Therefore, David calls him Lord. So how can he be his son?”
И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
45 Now in the hearing of all the people, he said to his disciples:
И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 “Be cautious of the scribes, who choose to walk in long robes, and who love greetings in the marketplace, and the first chairs in the synagogues, and the first places at table during feasts,
Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
47 who devour the houses of widows, feigning long prayers. These will receive the greater damnation.”
които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
