Luke 10
1 Then, after these things, the Lord also designated another seventy-two. And he sent them in pairs before his face, into every city and place where he was to arrive.
След това Господ определи други седемдесет души, и ги разпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде.
2 And he said to them: “Certainly the harvest is great, but the workers are few. Therefore, ask the Lord of the harvest to send workers into his harvest.
И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
3 Go forth. Behold, I send you out like lambs among wolves.
Идете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
4 Do not choose to carry a purse, nor provisions, nor shoes; and you shall greet no one along the way.
Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
5 Into whatever house you will have entered, first say, ‘Peace to this house.’
И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!
6 And if a son of peace is there, your peace will rest upon him. But if not, it will return to you.
И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.
7 And remain in the same house, eating and drinking the things that are with them. For the worker is worthy of his pay. Do not choose to pass from house to house.
И в същата къща седете, и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
8 And into whatever city you have entered and they have received you, eat what they set before you.
И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,
9 And cure the sick who are in that place, and proclaim to them, ‘The kingdom of God has drawn near to you.’
и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.
10 But into whatever city you have entered and they have not received you, going out into its main streets, say:
А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:
11 ‘Even the dust which clings to us from your city, we wipe away against you. Yet know this: the kingdom of God has drawn near.’
И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
12 I say to you, that in that day, Sodom will be forgiven more than that city will be.
Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.
13 Woe to you, Chorazin! Woe to you, Bethsaida! For if the miracles that have been wrought in you, had been wrought in Tyre and Sidon, they would have repented long ago, sitting in haircloth and ashes.
Горко ти Хоразине! Горко ти Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.
14 Yet truly, Tyre and Sidon will be forgiven more in the judgment than you will be.
Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
15 And as for you, Capernaum, who would be exalted even up to Heaven: you shall be submerged into Hell. (Hadēs g86)
И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се смъкнеш. (Hadēs g86)
16 Whoever hears you, hears me. And whoever despises you, despises me. And whoever despises me, despises him who sent me.”
Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
17 Then the seventy-two returned with gladness, saying, “Lord, even the demons are subject to us, in your name.”
И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
18 And he said to them: “I was watching as Satan fell like lightning from heaven.
А Той им рече: Видях сатана, паднал от небето като светкавица.
19 Behold, I have given you authority to tread upon serpents and scorpions, and upon all the powers of the enemy, and nothing shall hurt you.
Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
20 Yet truly, do not choose to rejoice in this, that the spirits are subject to you; but rejoice that your names are written in heaven.”
Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
21 In the same hour, he exulted in the Holy Spirit, and he said: “I confess to you, Father, Lord of heaven and earth, because you have hidden these things from the wise and the prudent, and have revealed them to little ones. It is so, Father, because this way was pleasing before you.
В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
22 All things have been delivered to me by my Father. And no one knows who the Son is, except the Father, and who the Father is, except the Son, and those to whom the Son has chosen to reveal him.”
Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
23 And turning to his disciples, he said: “Blessed are the eyes that see what you see.
И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
24 For I say to you, that many prophets and kings wanted to see the things that you see, and they did not see them, and to hear the things that you hear, and they did not hear them.”
Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.
25 And behold, a certain expert in the law rose up, testing him and saying, “Teacher, what must I do to possess eternal life?” (aiōnios g166)
И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
26 But he said to him: “What is written in the law? How do you read it?”
А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
27 In response, he said: “You shall love the Lord your God from your whole heart, and from your whole soul, and from all your strength, and from all your mind, and your neighbor as yourself.”
А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
28 And he said to him: “You have answered correctly. Do this, and you will live.”
Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
29 But since he wanted to justify himself, he said to Jesus, “And who is my neighbor?”
Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
30 Then Jesus, taking this up, said: “A certain man descended from Jerusalem to Jericho, and he happened upon robbers, who now also plundered him. And inflicting him with wounds, they went away, leaving him behind, half-alive.
В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
31 And it happened that a certain priest was descending along the same way. And seeing him, he passed by.
А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
32 And similarly a Levite, when he was near the place, also saw him, and he passed by.
Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
33 But a certain Samaritan, being on a journey, came near him. And seeing him, he was moved by mercy.
Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се,
34 And approaching him, he bound up his wounds, pouring oil and wine on them. And setting him on his pack animal, he brought him to an inn, and he took care of him.
приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една страноприемница и се погрижи за него.
35 And the next day, he took out two denarii, and he gave them to the proprietor, and he said: ‘Take care of him. And whatever extra you will have spent, I will repay to you at my return.’
И на следния ден извади два динара та ги даде на съдържателя и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
36 Which of these three, does it seem to you, was a neighbor to him who fell among the robbers?”
Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
37 Then he said, “The one who acted with mercy toward him.” And Jesus said to him, “Go, and act similarly.”
Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така!
38 Now it happened that, while they were traveling, he entered into a certain town. And a certain woman, named Martha, received him into her home.
И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
39 And she had a sister, named Mary, who, while sitting beside the Lord’s feet, was listening to his word.
Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
40 Now Martha was continually busying herself with serving. And she stood still and said: “Lord, is it not a concern to you that my sister has left me to serve alone? Therefore, speak to her, so that she may help me.”
А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи -, прочее, да ми помогне.
41 And the Lord responded by saying to her: “Martha, Martha, you are anxious and troubled over many things.
Но Господ в отговор - рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42 And yet only one thing is necessary. Mary has chosen the best portion, and it shall not be taken away from her.”
но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
