John 4
1 And so, when Jesus realized that the Pharisees had heard that Jesus made more disciples and baptized more than John,
Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,
2 (though Jesus himself was not baptizing, but only his disciples)
(не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),
3 he left behind Judea, and he traveled again to Galilee.
напусна Юдея и отиде пак в Галилея.
4 Now he needed to cross through Samaria.
И трябваше да мине през Самария.
5 Therefore, he went into a city of Samaria which is called Sychar, near the estate which Jacob gave to his son Joseph.
И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.
6 And Jacob’s well was there. And so Jesus, being tired from the journey, was sitting in a certain way on the well. It was about the sixth hour.
Там беше Яковият кладенец FOOTNOTE ( Гръцки: Извор. ). Исус, прочее, уморен от пътуването, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.
7 A woman of Samaria arrived to draw water. Jesus said to her, “Give me to drink.”
Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва - Исус: Дай Ми да пия.
8 For his disciples had gone into the city in order to buy food.
(Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).
9 And so, that Samaritan woman said to him, “How is it that you, being a Jew, are requesting a drink from me, though I am a Samaritan woman?” For the Jews do not associate with the Samaritans.
Впрочем, самарянката Му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).
10 Jesus responded and said to her: “If you knew the gift of God, and who it is who is saying to you, ‘Give me to drink,’ perhaps you would have made a request of him, and he would have given you living water.”
Исус в отговор - каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода?
11 The woman said to him: “Lord, you do not have anything with which to draw water, and the well is deep. From where, then, do you have living water?
Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?
12 Surely, you are not greater than our father Jacob, who gave us the well and who drank from it, with his sons and his cattle?”
Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?
13 Jesus responded and said to her: “All who drink from this water will thirst again.
Исус в отговор - каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
15 The woman said to him, “Lord, give me this water, so that I may not thirst and may not come here to draw water.”
Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.
16 Jesus said to her, “Go, call your husband, and return here.”
Казва - Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.
17 The woman responded and said, “I have no husband.” Jesus said to her: “You have spoken well, in saying, ‘I have no husband.’
В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва - Исус: Право каза, че нямаш мъж;
18 For you have had five husbands, but he whom you have now is not your husband. You have spoken this in truth.”
защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.
19 The woman said to him: “Lord, I see that you are a Prophet.
Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.
20 Our fathers worshipped on this mountain, but you say that Jerusalem is the place where one ought to worship.”
Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.
21 Jesus said to her: “Woman, believe me, the hour is coming when you shall worship the Father, neither on this mountain, nor in Jerusalem.
Казва - Исус: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
22 You worship what you do not know; we worship what we do know. For salvation is from the Jews.
Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме не онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
23 But the hour is coming, and it is now, when true worshippers shall worship the Father in spirit and in truth. For the Father also seeks such persons who may worship him.
Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
24 God is Spirit. And so, those who worship him must worship in spirit and in truth.”
Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
25 The woman said to him: “I know that the Messiah is coming (who is called the Christ). And then, when he will have arrived, he will announce everything to us.”
Казва му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.
26 Jesus said to her: “I am he, the one who is speaking with you.”
Казва - Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм Месия.
27 And then his disciples arrived. And they wondered that he was speaking with the woman. Yet no one said: “What are you seeking?” or, “Why are you talking with her?”
В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?
28 And so the woman left behind her water jar and went into the city. And she said to the men there:
Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
29 “Come and see a man who has told me all the things that I have done. Is he not the Christ?”
Дойдете да видите човек, който ми каза всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?
30 Therefore, they went out of the city and came to him.
Те излязоха от града и отиваха към Него.
31 Meanwhile, the disciples petitioned him, saying, “Rabbi, eat.”
Между това учениците молеха Исуса, казвайки: Учителю, яж.
32 But he said to them, “I have food to eat which you do not know.”
А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
33 Therefore, the disciples said to one another, “Could someone have brought him something to eat?”
Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?
34 Jesus said to them: “My food is to do the will of the One who sent me, so that I may perfect his work.
Каза им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.
35 Do you not say, ‘There are still four months, and then the harvest arrives?’ Behold, I say to you: Lift up your eyes and look at the countryside; for it is already ripe for the harvest.
Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.
36 For he who reaps, receives wages and gathers fruit unto eternal life, so that both he who sows and he who reaps may rejoice together. (aiōnios g166)
Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радвате заедно и който сее и който жъне. (aiōnios g166)
37 For in this the word is true: that it is one who sows, and it is another who reaps.
Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.
38 I have sent you to reap that for which you did not labor. Others have labored, and you have entered into their labors.”
Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.
39 Now many of the Samaritans from that city believed in him, because of the word of the woman who was offering testimony: “For he told me all the things that I have done.”
И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.
40 Therefore, when the Samaritans had come to him, they petitioned him to lodge there. And he lodged there for two days.
И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.
41 And many more believed in him, because of his own word.
И още мнозина повярваха поради неговото учение;
42 And they said to the woman: “Now we believe, not because of your speech, but because we ourselves have heard him, and so we know that he is truly the Savior of the world.”
и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че той е наистина [Христос] Спасителят на света.
43 Then, after two days, he departed from there, and he traveled into Galilee.
След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилея.
44 For Jesus himself offered testimony that a Prophet has no honor in his own country.
Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.
45 And so, when he had arrived in Galilee, the Galileans received him, because they had seen all that he had done at Jerusalem, in the day of the feast. For they also went to the feast day.
И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
46 Then he went again into Cana of Galilee, where he made water into wine. And there was a certain ruler, whose son was sick at Capernaum.
Прочее, Исус пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чиито син бе болен в Капериаум.
47 Since he had heard that Jesus came to Galilee from Judea, he sent to him and begged him to come down and heal his son. For he was beginning to die.
Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
48 Therefore, Jesus said to him, “Unless you have seen signs and wonders, you do not believe.”
Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.
49 The ruler said to him, “Lord, come down before my son dies.”
Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.
50 Jesus said to him, “Go, your son lives.” The man believed the word that Jesus spoke to him, and so he went away.
Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.
51 Then, as he was going down, his servants met him. And they reported to him, saying that his son was alive.
И когато той слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.
52 Therefore, he asked them at which hour he had become better. And they said to him, “Yesterday, at the seventh hour, the fever left him.”
А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.
53 Then the father realized that it was at the same hour that Jesus said to him, “Your son lives.” And both he and his entire household believed.
И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целия му дом.
54 This next sign was the second that Jesus accomplished, after he had arrived in Galilee from Judea.
Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.
