Genesis 41
1 After two years, Pharaoh saw a dream. He thought himself to be standing above a river,
Като изминаха две години, Фараон сънува, че стоеше при Нил.
2 from which ascended seven cows, exceedingly beautiful and stout. And they pastured in marshy places.
ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.
3 Likewise, another seven emerged from the river, filthy and thoroughly emaciated. And they pastured on the same bank of the river, in green places.
ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стоеха при първите крави на речния бряг.
4 And they devoured those whose appearance and condition of body was so wonderful. Pharaoh, having been awakened,
И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.
5 slept again, and he saw another dream. Seven ears of grain sprung up on one stalk, full and well-formed.
А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.
6 Likewise, other ears of grain, of the same number, rose up, thin and struck with blight,
ето, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър.
7 devouring all the beauty of the first. Pharaoh, when he awakened after his rest,
И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.
8 and when morning arrived, being terrified with fear, sent to all the interpreters of Egypt and to all of the wise men. And when they were summoned, he explained to them his dream; but there was no one who could interpret it.
На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.
9 Then at last the chief cupbearer, remembering, said, “I confess my sin.
Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.
10 The king, being angry with his servants, ordered me and the chief miller of grain to be forced into the prison of the leader of the military.
Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.
11 There, in one night, both of us saw a dream presaging the future.
И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.
12 In that place, there was a Hebrew, a servant of the same commander of the military, to whom we explained our dreams.
А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас, според съновидението му, даде значението.
13 Whatever we heard was proven afterwards by the event of the matter. For I was restored to my office, and he was suspended on a cross.”
И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.
14 Immediately, by the king’s authority, Joseph was led out of prison, and they shaved him. And changing his apparel, they presented him to him.
Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.
15 And he said to him, “I have seen dreams, and there is no one who can unfold them. I have heard that you are very wise at interpreting these.”
И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.
16 Joseph responded, “Apart from me, God will respond favorably to Pharaoh.”
А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.
17 Therefore, Pharaoh explained what he had seen: “I thought myself to be standing on the bank of a river,
Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил.
18 and seven cows climbed up from the river, exceedingly beautiful and full of flesh. And they grazed in a pasture of a marshy greenery.
И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.
19 And behold, there followed after these, another seven cows, with such deformity and emaciation as I had never seen in the land of Egypt.
И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.
20 These devoured and consumed the first,
И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;
21 giving no indication of being full. But they remained in the same state of emaciation and squalor. Awakening, but being weighed down into sleep again,
но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.
22 I saw a dream. Seven ears of grain sprang up on one stalk, full and very beautiful.
После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстваха из едно стъбро.
23 Likewise, another seven, thin and struck with blight, rose up from the stalk.
И, ето, след тях изратнаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;
24 And they devoured the beauty of the first. I explained this dream to the interpreters, and there is no one who can unfold it.”
тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.
25 Joseph responded: “The dream of the king is one. What God will do, he has revealed to Pharaoh.
Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
26 The seven beautiful cows, and the seven full ears of grain, are seven years of abundance. And so the force of the dreams is understood to be the same.
Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.
27 Likewise, the seven thin and emaciated cows, which ascended after them, and the seven thin ears of grain, which were struck with the burning wind, are seven approaching years of famine.
А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.
28 These will be fulfilled in this order.
Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
29 Behold, there will arrive seven years of great fertility throughout the entire land of Egypt.
Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.
30 After this, there will follow another seven years, of such great barrenness that all the former abundance will be delivered into oblivion. For the famine will consume all the land,
А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.
31 and the greatness of this destitution will cause the greatness of the abundance to be lost.
Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.
32 Now, as to what you saw the second time, it is a dream pertaining to the same thing. It is an indication of its firmness, because the word of God shall be done, and it shall be completed swiftly.
А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.
33 Now therefore, let the king provide a wise and industrious man, and place him over the land of Egypt,
Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.
34 so that he may appoint overseers throughout all the regions. And let a fifth part of the fruits, throughout the seven fertile years
Нека стори Фараон това и нека постави наздиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя.
35 that now have already begun to occur, be gathered into storehouses. And let all the grain be stored away, under the power of Pharaoh, and let it be kept in the cities.
Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна на градовете, и нека го пазят.
36 And let it be prepared for the future famine of seven years, which will oppress Egypt, and then the land will not be consumed by destitution.”
И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.
37 The counsel pleased Pharaoh and all his ministers.
Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.
38 And he said to them, “Would we be able to find another such man, who is full of the Spirit of God?”
И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?
39 Therefore, he said to Joseph: “Because God has revealed to you all that you have said, would I be able to find anyone wiser and as much like you?
Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.
40 You will be over my house, and to the authority of your mouth, all the people will show obedience. Only in one way, in the throne of the kingdom, will I go before you.”
Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.
41 And again, Pharaoh said to Joseph, “Behold, I have appointed you over the entire land of Egypt.”
Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египеска земя.
42 And he took the ring from his own hand, and he gave it into his hand. And he clothed him with a robe of fine linen, and he placed a necklace of gold around his neck.
Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.
43 And he caused him to ascend upon his second swift chariot, with the herald proclaiming that everyone should bend their knee before him, and that they should know that he was governor over the entire land of Egypt.
После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.
44 Likewise, the king said to Joseph: “I am Pharaoh: apart from your authority, no one will move hand or foot in all the land of Egypt.”
При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел, но без тебе никой няма да издигне ръка или нога по цялата Египетска земя.
45 And he changed his name and called him, in the Egyptian tongue: ‘Savior of the world.’ And he gave him as a wife, Asenath, the daughter of Potiphera, priest of Heliopolis. And so Joseph went out into the land of Egypt.
И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.
46 (Now he was thirty years old when he stood in the sight of king Pharaoh.) And he traveled throughout the regions of Egypt.
Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.
47 And the fertility of the seven years arrived. And when the grain fields were reduced to sheaves, these were gathered into the storehouses of Egypt.
И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.
48 And now all the abundance of grain was stored away in every city.
И Иосиф събра всичката храна от тия седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и тури храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.
49 And there was such a great abundance of wheat that it was comparable to the sands of the sea, and its bounty exceeded all measure.
Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.
50 Then, before the famine arrived, Joseph had two sons born, whom Asenath, the daughter of Potiphera, priest of Heliopolis, bore for him.
А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.
51 And he called the name of the firstborn Manasseh, saying, “God has caused me to forget all my labors and the house of my father.”
И Иосиф наименува първородния Манасия, защото си думаше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.
52 Likewise, he named the second Ephraim, saying, “God has caused me to increase in the land of my poverty.”
А втория наименува Ефрем, защото си думаше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.
53 And so, when the seven years of fertility that occurred in Egypt had passed,
А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя
54 the seven years of destitution, which Joseph had predicted, began to arrive. And the famine prevailed throughout the whole world, but there was bread in all the land of Egypt.
настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.
55 And being hungry, the people cried out to Pharaoh, asking for provisions. And he said to them: “Go to Joseph. And do whatever he will tell you.”
Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараона рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.
56 Then the famine increased daily in all the land. And Joseph opened all of the storehouses and sold to the Egyptians. For the famine had oppressed them also.
(А гладът бе по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.
57 And all the provinces came to Egypt, to buy food and to temper the misfortune of their destitution.
И от всичките страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.
