Job 7
1 Is not the life of man upon earth a state of trial? and his existence as that of a hireling by the day?
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 Or as a servant that fears his master, and one who has grasped a shadow? or as a hireling waiting for his pay?
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 So have I also endured months of vanity, and nights of pain have been appointed me.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 Whenever I lie down, I say, When [will it be] day? and whenever I rise up, again [I say] when [will it be] evening? and I am full of pains from evening to morning.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 And my body is covered with loathsome worms; and I waste away, scraping off clods of dust from my eruption.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 And my life is lighter than a word, and has perished in vain hope.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Remember then that my life is breath, and mine eye shalt not yet again see good.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 The eye of him that sees me shall not see me [again]: thine eyes are upon me, and I am no more.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
9 [I am] as a cloud that is cleared away from the sky: for if a man go down to the grave, he shall not come up again: (Sheol h7585)
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 and he shall surely not return to his own house, neither shall his place know him any more.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 Then neither will I refrain my mouth: I will speak being in distress; being in anguish I will disclose the bitterness of my soul.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Am I a sea, or a serpent, that thou hast set a watch over me?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 I said that my bed should comfort me, and I would privately counsel with myself on my couch.
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 Thou scarest me with dreams, and dost terrify me with visions.
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 Thou wilt separate life from my spirit; and yet [keep] my bones from death.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 For I shall not live for ever, that I should patiently endure: depart from me, for my life [is] vain.
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 For what is man, that thou hast magnified him? or that thou givest heed to him?
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 Wilt thou visit him till the morning, and judge him till [the time of] rest?
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 How long dost thou not let me alone, nor let me go, until I shall swallow down my spittle?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 If I have sinned, what shall I be able to do, O thou that understandest the mind of men? why hast thou made me as thine accuser, and [why] am I a burden to thee?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 Why hast thou not forgotten my iniquity, and purged my sin? but now I shall depart to the earth; and in the morning I am no more.
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
