Luke 20
1 And it came about on one of those days, when he was teaching the people in the Temple and preaching the good news,
О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
2 That the chief priests and the scribes and the rulers of the people came to him and said, Make clear to us by what authority you do these things and who gave you this authority.
Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
3 And in answer he said to them, I will put a question to you, and do you give me an answer:
И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
4 The baptism of John, was it from heaven or of men?
Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
5 And they said among themselves, If we say, From heaven; he will say, Why did you not have faith in him?
А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
6 But if we say, Of men; we will be stoned by the people, for they are certain that John was a prophet.
Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
7 And they made answer that they had no idea where it came from.
И отговориха, че не знаят от къде беше.
8 And Jesus said, And I will not make clear to you by what authority I do these things.
Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
9 And he gave the people this story: A man made a vine-garden and gave the use of it to some field-workers and went into another country for a long time.
И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
10 And at the right time he sent a servant to the workers to get part of the fruit from the vines; but the workmen gave him blows and sent him away with nothing.
И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
11 And he sent another servant, and they gave blows to him in the same way, and put shame on him, and sent him away with nothing.
И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
12 And he sent a third, and they gave him wounds and put him out.
Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 And the lord of the garden said, What am I to do? I will send my dearly loved son; they may give respect to him.
Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
14 But when the workmen saw him, they said to one another, This is he who will one day be the owner of the property: let us put him to death and the heritage will be ours.
Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 And driving him out of the garden they put him to death. Now what will the lord do to these workmen?
Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
16 He will come and put them to destruction and give the garden to others. And when he said this, they said, May it not be so.
Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
17 But he, looking on them, said, Is it not in the Writings, The stone which the builders put on one side, the same has become the chief stone of the building?
А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18 Everyone falling on that stone will be broken, but the man on whom the stone comes down will be crushed to dust.
Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
19 And the chief priests and the scribes made attempts to get their hands on him in that very hour; and they were in fear of the people, for they saw that he had made up this story against them.
И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20 And they kept watch on him, and sent out secret representatives, who were acting the part of good men, in order that they might get something from his words, on account of which they might give him up to the government and into the power of the ruler.
И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 And they put a question to him, saying, Master, we are certain that your teaching and your words are right, and that you have no respect for a man's position, but you are teaching the true way of God:
И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 Is it right for us to make payment of taxes to Caesar or not?
право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
23 But he saw through their trick and said to them,
А Той разбра лукавството им, и рече им:
24 Let me see a penny. Whose image and name are on it? And they said, Caesar's.
Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 And he said, Then give to Caesar the things which are Caesar's, and to God the things which are God's.
А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
26 And they were not able to get anything from these words before the people: but they were full of wonder at his answer, and said nothing.
И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
27 And some of the Sadducees came to him, who say that there is no coming back from the dead; and they said to him,
Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 Master, Moses said that if a man's brother comes to his end, having a wife, but no children, his brother is to take the wife, and get a family for his brother.
Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
29 Now there were seven brothers, and the first had a wife and came to his end, having no children;
А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
30 And the second;
И вторият и третият я взеха;
31 And the third took her; and in the same way, all the seven, without having any children, came to their end.
така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
32 And last of all, the woman came to her end.
А после умря и жената.
33 When they come back from the dead, whose wife will she be? for all the seven had her.
И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват; (aiōn g165)
35 But those to whom is given the reward of the world to come, and to come back from the dead, have no wives, and are not married; (aiōn g165)
а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. (aiōn g165)
36 And death has no more power over them, for they are equal to the angels, and are sons of God, being of those who will come back from the dead.
И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
37 But even Moses made it clear that the dead come back to life, saying, in the story of the burning thorn-tree, The Lord, the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob.
А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
38 Now he is not the God of the dead but of the living: for all men are living to him.
Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 And some of the scribes, in answer to this, said, Master, you have said well.
А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
40 And they had fear of putting any more questions to him.
Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 And he said to them, Why do they say that the Christ is the son of David?
И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
42 For David himself says in the book of Psalms, The Lord said to my Lord, Take your seat at my right hand,
Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
43 Till I put under your feet all those who are against you.
докле положа враговете Ти за Твое подножие.
44 David then gives him the name of Lord, so how is it possible for him to be his son?
И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
45 And in the hearing of all the people he said to his disciples,
И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 Keep away from the scribes, whose pleasure it is to go about in long robes, and to have words of respect said to them in the market-places, and to take the chief seats in the Synagogues and the first places at feasts;
Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
47 Who take the property of widows and before the eyes of men make long prayers; they will get a greater punishment.
които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
