Genesis 8
1 And God kept Noah in mind, and all the living things and the cattle which were with him in the ark: and God sent a wind over the earth, and the waters went down.
Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.
2 And the fountains of the deep and the windows of heaven were shut, and the rain from heaven was stopped.
Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.
3 And the waters went slowly back from the earth, and at the end of a hundred and fifty days the waters were lower.
Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.
4 And on the seventeenth day of the seventh month the ark came to rest on the mountains of Ararat.
А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
5 And still the waters went on falling, till on the first day of the tenth month the tops of the mountains were seen.
Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
6 Then, after forty days, through the open window of the ark which he had made,
После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;
7 Noah sent out a raven, which went this way and that till the waters were gone from the earth.
и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.
8 And he sent out a dove, to see if the waters had gone from the face of the earth;
Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
9 But the dove saw no resting-place for her foot, and came back to the ark, for the waters were still over all the earth; and he put out his hand, and took her into the ark.
Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.
10 And after waiting another seven days, he sent the dove out again;
А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
11 And the dove came back at evening, and in her mouth was an olive-leaf broken off: so Noah was certain that the waters had gone down on the earth.
И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.
12 And after seven days more, he sent the dove out again, but she did not come back to him.
След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
13 And in the six hundred and first year, on the first day of the first month, the waters were dry on the earth: and Noah took the cover off the ark and saw that the face of the earth was dry.
В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
14 And on the twenty-seventh day of the second month the earth was dry.
А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
15 And God said to Noah,
Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:
16 Go out of the ark, you and your wife and your sons and your sons' wives.
Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.
17 Take out with you every living thing which is with you, birds and cattle and everything which goes on the earth, so that they may have offspring and be fertile and be increased on the earth.
Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
18 And Noah went out with his sons and his wife and his sons' wives;
Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;
19 And every beast and bird and every living thing of every sort which goes on the earth, went out of the ark.
излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.
20 And Noah made an altar to the Lord, and from every clean beast and bird he made burned offerings on the altar.
И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;
21 And when the sweet smell came up to the Lord, he said in his heart, I will not again put a curse on the earth because of man, for the thoughts of man's heart are evil from his earliest days; never again will I send destruction on all living things as I have done.
и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.
22 While the earth goes on, seed time and the getting in of the grain, cold and heat, summer and winter, day and night, will not come to an end.
Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
A Dove is Sent Forth from the Ark
