Luke 8
1 And it came to pass afterward, that he went through every city and village, preaching, and making known the good news of the kingdom of God; and the twelve were with him;
И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,
2 and also certain women that had been cured of evil spirits and diseases; Mary, called Magdalene, out of whom had gone seven demons,
и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,
3 and Joanna, the wife of Chuza, Herod’s steward, and Susanna, and many others, who ministered to him from their means.
и Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана и много други, които им услужваха с имота си.
4 And when a great multitude had assembled, and they were coming to him from every city, he spoke by a parable:
И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:
5 The sower went forth to sow his seed; and as he sowed, some fell by the wayside, and it was trodden down, and the birds of the air ate it up.
Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.
6 And some fell upon the rock; and when it had sprung up, it withered, because it had no moisture.
А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.
7 And some fell in the midst of thorns; and the thorns grew up with it and choked it.
Друго пък падна всред тръните; и заедно с него порастнаха тръните и го заглушиха.
8 And other seed fell into good ground, and sprung up, and produced fruit a hundred-fold. When he had said these things, he cried: He that has ears to hear, let him hear.
А друго падна на добра земя и като порастна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
9 And the disciples asked him, saying: What does this parable mean?
А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.
10 He replied: To you it is given to know the mysteries of the kingdom of God: but to others in parables; that when they see, they may not see, and when they hear, they may not understand.
Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.
11 But the meaning of the parable is this: The seed is the word of God;
Прочее, ето значението на притчата: Семето е Божието слово.
12 those by the wayside are they that hear; then comes the devil and takes the word from their heart, lest they should believe and be saved.
А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.
13 Those on the rock are they that, when they hear, receive the word with joy; and these have no root, who, for awhile, believe, and in time of temptation apostatize.
Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
14 That which fell among thorns are those who hear, and so conduct themselves, that they are choked by the cares and riches and pleasures of life, and bring no fruit to perfection.
Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
15 But that on the good ground are those who, in a good and honest heart, hear the word, and keep it, and bring forth fruit with patience.
А посятото на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.
16 No one when he has lighted a lamp, covers it with a vessel, or puts it under a divan, but sets it on a lamp-stand, that they who come in may see the light.
И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го туря под легло, но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.
17 For there is nothing concealed, that shall not be made manifest, nor hid, that shall not be known and brought into view.
Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве.
18 Take heed, therefore, how you hear; for whoever has, to him shall be given; and whoever has not, even that which he seems to have shall be taken from him.
Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.
19 And his mother and his brothers came to him, but were not able to get near him on account of the multitude.
И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
20 And it was told him by some that said: Thy mother and thy brothers stand without, desiring to see thee.
И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
21 But he answered and said to them: My mother and my brothers are they that hear the word of God and do it.
А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.
22 And it came to pass, on a certain day, that he entered a ship with his disciples; and he said to them: Let us go over to the other side of the lake. And they set sail.
А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.
23 And while they were sailing, he fell asleep. And a storm of wind came down upon the lake, and they began to be filled, and were in danger.
А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.
24 And they came to him, and awoke him, saying: Master, master, we perish. But he arose and rebuked the wind and the raging of the water, and they ceased, and there was a calm.
И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.
25 And he said to them: Where is your faith? And being afraid, they wondered, and said one to another: Who, then, is this, that he commands even the wind and the water, and they obey him?
И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, който заповядва и на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?
26 And they sailed to the country of the Gadarenes, which is opposite to Galilee.
И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.
27 And when he came out upon the land, there met him a certain man from the city, who had been possessed with demons for a long time, and who wore no clothes, and dwelt in no house, but in the tombs.
И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и за дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.
28 When he saw Jesus, he cried out, and fell down before him, and said with a loud voice: What have I to do with thee, Jesus, Son of God Most High? I beseech thee, torment me not.
Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи!
29 For he had O; commanded the unclean spirit to come out of the man. For it had often seized upon him, and he had been bound with chains and fetters, and kept in confinement; and he broke the bonds, and was driven by the demon into the deserts.
Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.
30 And Jesus asked him, saying: What is your name? He answered, Legion; for many demons had entered into him.
Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион, защото много бесове бяха влезли в него.
И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната. (Abyssos g12)
32 And there was in that place a herd of many swine feeding on the mountain. And they besought him to permit them to go into them. And he permitted them.
А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.
33 And the demons came out of the man, and went into the swine; and the herd rushed down a steep place into the lake, and were drowned.
И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
34 And when those who fed them saw what was done, they fled, and told it in the city and in the country.
А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.
35 And they came out to see what had been done; and they came to Jesus, and saw the man out of whom the demons had gone, clothed, and in his right mind, sitting at the feet of Jesus; and they were afraid.
И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.
36 And those who had seen it, told them by what means the man who had been possessed with the demons, was saved.
И тия, които бяха видели това, разказаха им как излекувал бесния.
37 And the whole multitude of the neighboring country of the Gadarenes besought him to depart from them; for they were seized with great fear. And he entered the ship and returned.
И цялото множество от Герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.
38 And the man out of whom the demons had gone, besought him that he might be with him. But Jesus sent him away, saying:
А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с него; но Исус го изпрати като каза:
39 Return to your house, and tell what things God has done for you. And he went away, proclaiming through the whole city what Jesus had done for him.
Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус.
40 And it came to pass, when Jesus returned, that the multitude received him gladly; for they were all waiting for him.
А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.
41 And, behold, there came a man, whose name was Jairus; and he was a ruler of the synagogue; and he fell down at the feet of Jesus, and besought him to come into his house;
И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;
42 for he had a daughter, his only child, about twelve years of age, and she was dying. And as he went, the multitude pressed upon him.
защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.
43 And a woman that had been afflicted with an issue of blood for twelve years, who had spent her whole living upon physicians, and could be cured by no one,
И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,
44 came behind, and touched the fringe of his mantle; and her issue of blood immediately ceased.
се приближи изотзад та се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението -.
45 And Jesus said: Who touched me? When they all denied, Peter and those with him said: Master, the multitudes press upon thee, and throng thee, and dost thou say, Who touched me?
И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене?]
46 But Jesus said: Some one touched me; for I perceive that power has gone forth from me.
Но Исус каза: Някой се допря до Мене; защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.
47 And the woman, seeing that she had not escaped notice, came trembling, and fell down before him, and told him, before all the people, for what cause she had touched him, and that she was immediately restored to health.
И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.
48 And he said to her: Take courage, daughter; your faith has saved you; go in peace.
А той - рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир!
49 While he was yet speaking, there came some one from the house of the ruler of the synagogue, and said to him: Your daughter is dead; trouble not the Teacher.
Докато Той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
50 But when Jesus heard it, he answered him, saying: Fear not, only believe, and she shall be saved.
А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.
51 And when he came to the house, he permitted no one to go in but Peter and James and John, and the father and the mother of the child.
И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.
52 And all were weeping and lamenting her. But he said: Weep not; she is not dead, but sleeps.
И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.
53 And they derided him, knowing that she was dead.
А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
54 But he put them all out, and took her by the hand, and called, and said: Child, arise.
Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!
55 And her spirit returned, and she arose immediately. And he commanded that food should be given her.
И върна се духът му, и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.
56 And her parents were amazed. But he charged them to tell no one what had been done.
И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.
