Luke 6
1 And it came to pass, on the first sabbath after the second day of the feast, that he was going through the fields of grain; and his disciples pulled the ears and ate, rubbing them in their hands.
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 And some of the Pharisees said to them: Why are you doing what it is not lawful to do on the sabbath-days?
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 And Jesus answered and said to them: Have you not read even that which David did, when he was hungry himself, and those who were with him,
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 that he entered the house of God, and took the loaves of the presence, and ate, and gave to those also who were with him, which it is not lawful, except for the priests alone, to eat?
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 And he said to them: The Son of man is Lord also of the sabbath.
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 And it came to pass, on another sabbath, that he entered the synagogue and taught; and a man was there, whose right hand was withered.
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 And the scribes and Pharisees watched closely, whether he would heal on the sabbath-day, that they might find an accusation against him.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 But he knew their thoughts; and he said to the man that had the withered hand: Rise, and stand forth in the midst. And he arose, and stood.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Then Jesus said to them, I will ask you a question: Which is lawful on the sabbath, to do good, or to do evil? to save life, or to kill?
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 And looking round upon them all, he said to him: Stretch forth your hand. And he did so; and his hand was restored like the other.
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 But they were filled with madness, and began to consult with one another what they should do to Jesus.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 And it came to pass in those days, that he went out into the mountain to pray; and he spent the night in prayer to God.
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 And when it was day, he called to him his disciples; and from them he chose twelve, whom he also named apostles:
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 Simon, whom he also named Peter, and Andrew his brother, James and John, Philip and Bartholomew,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Matthew and Thomas, James the son of Alphæus, and Simon who is called Zelotes,
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 Judas the brother of James, and Judas Iscariot, who was also the traitor.
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 And he came down with them, and stood in a plain; and with him stood a multitude of his disciples, and a great number of people from all Judea and Jerusalem, and the sea-coast of Tyre and Sidon, who had come to hear him, and to be healed of their diseases,
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 and those who were oppressed by evil spirits; and they were cured.
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 And the whole multitude sought to touch him: for power went forth from him, and healed them all.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 And he lifted up his eyes on his disciples, and said: Blessed are you that are poor, for yours is the kingdom of God.
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 Blessed are you that hunger now, for you shall be satisfied. Blessed are you that weep now, for you shall laugh.
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 Blessed are you when men shall hate you, and shall withdraw themselves from you, and reproach you, and cast out your name as evil, on account of the Son of man.
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 Rejoice in that day, and leap for joy; for behold, your reward is great in heaven: for so did their fathers to the prophets.
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 But alas for you that are rich! for you have received your consolation.
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 Alas for you that are full! for you shall be hungry. Alas for you that laugh now! for you shall mourn and weep.
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 Alas for you, when men shall speak well of you! for so did their fathers to the false prophets.
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 But I say to you that hear: Love your enemies; do good to them that hate you;
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 bless them that curse you; pray for them that abuse you.
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 To him that strikes you on one cheek, offer also the other; and from him that takes away your mantle, withhold not your coat.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 Give to every one that asks of you; and of him that takes away your goods, ask them not again.
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 And as you would that men should do to you, do you also in like manner to them.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 And if you love them that love you, what thanks have you? for even sinners love those who love them.
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 And if you do good to them that do good to you, what thanks have you? for even sinners do the same.
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 And if you lend to them from whom you hope to receive, what thanks have you? for even sinners lend to sinners, that they may receive the same.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 But love your enemies, and do good, and lend, hoping for nothing in return; and your reward shall be great, and you shall be sons of the Most High: for he is kind to the unthankful and the evil.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Be you, therefore, merciful, as your Father also is merciful.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 Judge not, and you shall not be judged; condemn not, and you shall not be condemned. Forgive, and you shall be forgiven.
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 Give, and it shall be given to you; good measure, pressed down, shaken together, and running over, shall men give into your lap. For with the same measure with which you measure, it shall be measured to you in return.
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 And he spoke a parable to them: Can the blind lead the blind? Will not both fall into the pit?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 The disciple is not above his teacher; but every accomplished disciple shall be as his teacher.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 And why do you look at the splinter that is in your brother’s eye, but perceive not the beam that is in your own eye?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 Or, how can you say to your brother: Brother, let me pull out the splinter that is in your eye, when you yourself see not the beam that is in your own eye? Hypocrite, first pull the beam out of your own eye, and then you shall see clearly to pull out the splinter that is in your brother’s eye.
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 For a good tree does not produce unsound fruit; nor does an unsound tree produce good fruit.
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 For every tree is known by its own fruit. For figs are not gathered from thorns, nor are grapes gathered from brambles.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 The good man, out of the good treasury of his heart, brings forth that which is good; and the evil man, out of the evil treasury of his heart, brings forth that which is evil. For out of the abundance of his heart his mouth speaks.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 But why call me Lord, Lord, and do not the things which I command?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 Every one that comes to me, and hears my words, and does them, I will show you to whom he is like.
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 He is like a man that, when building a house, digged deep, and laid the foundation on the rock. And when a flood arose, the torrent dashed against that house, and it was not able to shake it, for it was founded on the rock.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 But he that hears, and does not, is like a man that built a house upon the earth, without a foundation, against which the torrent dashed with violence, and immediately it fell, and the ruin of that house was great.
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
