Luke 20
1 And it came to pass, on one of the days, as he was teaching the people in the temple, and preaching the gospel, there came upon him the chief priests and the scribes with the elders;
О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
2 and they spake, saying unto him, Tell us: By what authority doest thou these things? or who is he that gave thee this authority?
Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
3 And he answered and said unto them, I also will ask you a question; and tell me:
И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
4 The baptism of John, was it from heaven, or from men?
Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
5 And they reasoned with themselves, saying, If we shall say, From heaven; he will say, Why did ye not believe him?
А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
6 But if we shall say, From men; all the people will stone us: for they are persuaded that John was a prophet.
Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
7 And they answered, that they knew not whence [it was].
И отговориха, че не знаят от къде беше.
8 And Jesus said unto them, Neither tell I you by what authority I do these things.
Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
9 And he began to speak unto the people this parable: A man planted a vineyard, and let it out to husbandmen, and went into another country for a long time.
И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
10 And at the season he sent unto the husbandmen a servant, that they should give him of the fruit of the vineyard: but the husbandmen beat him, and sent him away empty.
И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
11 And he sent yet another servant: and him also they beat, and handled him shamefully, and sent him away empty.
И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
12 And he sent yet a third: and him also they wounded, and cast him forth.
Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 And the lord of the vineyard said, What shall I do? I will send my beloved son; it may be they will reverence him.
Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
14 But when the husbandmen saw him, they reasoned one with another, saying, This is the heir; let us kill him, that the inheritance may be ours.
Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 And they cast him forth out of the vineyard, and killed him. What therefore will the lord of the vineyard do unto them?
Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
16 He will come and destroy these husbandmen, and will give the vineyard unto others. And when they heard it, they said, God forbid.
Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
17 But he looked upon them, and said, What then is this that is written, The stone which the builders rejected, The same was made the head of the corner?
А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18 Every one that falleth on that stone shall be broken to pieces; but on whomsoever it shall fall, it will scatter him as dust.
Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
19 And the scribes and the chief priests sought to lay hands on him in that very hour; and they feared the people: for they perceived that he spake this parable against them.
И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20 And they watched him, and sent forth spies, who feigned themselves to be righteous, that they might take hold of his speech, so as to deliver him up to the rule and to the authority of the governor.
И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 And they asked him, saying, Teacher, we know that thou sayest and teachest rightly, and acceptest not the person [of any], but of a truth teachest the way of God:
И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 Is it lawful for us to give tribute unto Cæsar, or not?
право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
23 But he perceived their craftiness, and said unto them,
А Той разбра лукавството им, и рече им:
24 Show me a denarius. Whose image and superscription hath it? And they said, Cæsar’s.
Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 And he said unto them, Then render unto Cæsar the things that are Cæsar’s, and unto God the things that are God’s.
А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
26 And they were not able to take hold of the saying before the people: and they marvelled at his answer, and held their peace.
И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
27 And there came to him certain of the Sadducees, they that say that there is no resurrection;
Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 and they asked him, saying, Teacher, Moses wrote unto us, that if a man’s brother die, having a wife, and he be childless, his brother should take the wife, and raise up seed unto his brother.
Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
29 There were therefore seven brethren: and the first took a wife, and died childless;
А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
30 and the second:
И вторият и третият я взеха;
31 and the third took her; and likewise the seven also left no children, and died.
така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
32 Afterward the woman also died.
А после умря и жената.
33 In the resurrection therefore whose wife of them shall she be? for the seven had her to wife.
И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват; (aiōn g165)
35 but they that are accounted worthy to attain to that world, and the resurrection from the dead, neither marry, nor are given in marriage: (aiōn g165)
а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. (aiōn g165)
36 for neither can they die any more: for they are equal unto the angels; and are sons of God, being sons of the resurrection.
И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
37 But that the dead are raised, even Moses showed, in [the place concerning] the Bush, when he calleth the Lord the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob.
А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
38 Now he is not the God of the dead, but of the living: for all live unto him.
Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 And certain of the scribes answering said, Teacher, thou hast well said.
А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
40 For they durst not any more ask him any question.
Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 And he said unto them, How say they that the Christ is David’s son?
И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
42 For David himself saith in the book of Psalms, The Lord said unto my Lord, Sit thou on my right hand,
Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
43 Till I make thine enemies the footstool of thy feet.
докле положа враговете Ти за Твое подножие.
44 David therefore calleth him Lord, and how is he his son?
И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
45 And in the hearing of all the people he said unto his disciples,
И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 Beware of the scribes, who desire to walk in long robes, and love salutations in the marketplaces, and chief seats in the synagogues, and chief places at feasts;
Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
47 who devour widows’ houses, and for a pretence make long prayers: these shall receive greater condemnation.
които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
