Luke 18
1 He also spoke a parable to them that they must always pray and not give up,
Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:
2 saying, “There was a judge in a certain city who did not fear God and did not respect man.
О Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
3 A widow was in that city, and she often came to him, saying, ‘Defend me from my adversary!’
В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
4 He would not for a while; but afterward he said to himself, ‘Though I neither fear God nor respect man,
Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
5 yet because this widow bothers me, I will defend her, or else she will wear me out by her continual coming.’”
пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
6 The Lord said, “Listen to what the unrighteous judge says.
И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
7 Will not God avenge his chosen ones who are crying out to him day and night, and yet he exercises patience with them?
А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
8 I tell you that he will avenge them quickly. Nevertheless, when the Son of Man comes, will he find faith on the earth?”
Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
9 He also spoke this parable to certain people who were convinced of their own righteousness, and who despised all others:
И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
10 “Two men went up into the temple to pray; one was a Pharisee, and the other was a tax collector.
Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
11 The Pharisee stood and prayed by himself like this: ‘God, I thank you that I am not like the rest of men: extortionists, unrighteous, adulterers, or even like this tax collector.
Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
12 I fast twice a week. I give tithes of all that I get.’
Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.
13 But the tax collector, standing far away, would not even lift up his eyes to heaven, but beat his chest, saying, ‘God, be merciful to me, a sinner!’
А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
14 I tell you, this man went down to his house justified rather than the other; for everyone who exalts himself will be humbled, but he who humbles himself will be exalted.”
Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
15 They were also bringing their babies to him, that he might touch them. But when the disciples saw it, they rebuked them.
Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
16 Jesus summoned them, saying, “Allow the little children to come to me, and do not hinder them, for God’s Kingdom belongs to such as these.
Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
17 Most certainly, I tell you, whoever does not receive God’s Kingdom like a little child, he will in no way enter into it.”
Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.
18 A certain ruler asked him, saying, "Good Teacher, what shall I do to inherit consummate (aiōnios g166) life?"
И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
19 Jesus asked him, “Why do you call me good? No one is good, except one: God.
А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
20 You know the commandments: ‘Do not commit adultery,’ ‘Do not murder,’ ‘Do not steal,’ ‘Do not give false testimony,’ ‘Honor your father and your mother.’”
Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
21 He said, “I have observed all these things from my youth up.”
а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
22 When Jesus heard these things, he said to him, “You still lack one thing. Sell all that you have and distribute it to the poor. Then you will have treasure in heaven; then come, follow me.”
Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай!
23 But when he heard these things, he became very sad, for he was very rich.
Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.
24 Jesus, seeing that he became very sad, said, “How hard it is for those who have riches to enter into God’s Kingdom!
И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
25 For it is easier for a camel to enter in through a needle’s eye than for a rich man to enter into God’s Kingdom.”
Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
26 Those who heard it said, “Then who can be saved?”
А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
27 But he said, “The things which are impossible with men are possible with God.”
А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
28 Peter said, “Look, we have left everything and followed you.”
А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
29 He said to them, “Most certainly I tell you, there is no one who has left house, or wife, or brothers, or parents, or children, for God’s Kingdom’s sake,
А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
31 He took the twelve aside and said to them, “Behold, we are going up to Jerusalem, and all the things that are written through the prophets concerning the Son of Man will be completed.
И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците.
32 For he will be delivered up to the Gentiles, will be mocked, treated shamefully, and spit on.
Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
33 They will scourge and kill him. On the third day, he will rise again.”
и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
34 They understood none of these things. This saying was hidden from them, and they did not understand the things that were said.
Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
35 As he came near Jericho, a certain blind man sat by the road, begging.
А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
36 Hearing a multitude going by, he asked what this meant.
И като чу, че минава народ, попита какво е това.
37 They told him that Jesus of Nazareth was passing by.
И казаха му, че Исус назарянинът минава.
38 He cried out, “Jesus, you son of David, have mercy on me!”
Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
39 Those who led the way rebuked him, that he should be quiet; but he cried out all the more, “You son of David, have mercy on me!”
А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
40 Standing still, Jesus commanded him to be brought to him. When he had come near, he asked him,
И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:
41 “What do you want me to do?” He said, “Lord, that I may see again.”
Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам,
42 Jesus said to him, “Receive your sight. Your faith has healed you.”
Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
43 Immediately he received his sight and followed him, glorifying God. All the people, when they saw it, praised God.
И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.
