Job 9
1 Then Job answered,
А Иов в отговор рече:
2 “Truly I know that it is so, but how can man be just with God?
Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 If he is pleased to contend with him, he cannot answer him one time in a thousand.
Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.
4 God is wise in heart, and mighty in strength. Who has hardened himself against him and prospered?
Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 He removes the mountains, and they do not know it, when he overturns them in his anger.
Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 He shakes the earth out of its place. Its pillars tremble.
Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.
7 He commands the sun and it does not rise, and seals up the stars.
Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 He alone stretches out the heavens, and treads on the waves of the sea.
Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9 He makes the Bear, Orion, and the Pleiades, and the rooms of the south.
Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.
10 He does great things past finding out; yes, marvelous things without number.
Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11 Behold, he goes by me, and I do not see him. He passes on also, but I do not perceive him.
Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12 Behold, he snatches away. Who can hinder him? Who will ask him, ‘What are you doing?’
Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 “God will not withdraw his anger. The helpers of Rahab stoop under him.
Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14 How much less will I answer him, and choose my words to argue with him?
Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 Though I were righteous, yet I would not answer him. I would make supplication to my judge.
Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
16 If I had called, and he had answered me, yet I would not believe that he listened to my voice.
Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 For he breaks me with a storm, and multiplies my wounds without cause.
Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 He will not allow me to catch my breath, but fills me with bitterness.
Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19 If it is a matter of strength, behold, he is mighty! If of justice, ‘Who,’ says he, ‘will summon me?’
Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?
20 Though I am righteous, my own mouth will condemn me. Though I am blameless, it will prove me perverse.
Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 I am blameless. I do not respect myself. I despise my life.
Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22 “It is all the same. Therefore I say he destroys the blameless and the wicked.
Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 If the scourge kills suddenly, he will mock at the trial of the innocent.
Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 The earth is given into the hand of the wicked. He covers the faces of its judges. If not he, then who is it?
Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?
25 “Now my days are swifter than a runner. They flee away. They see no good.
А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26 They have passed away as the swift ships, as the eagle that swoops on the prey.
Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27 If I say, ‘I will forget my complaint, I will put off my sad face, and cheer up,’
Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.
28 I am afraid of all my sorrows. I know that you will not hold me innocent.
В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 I will be condemned. Why then do I labor in vain?
Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 If I wash myself with snow, and cleanse my hands with lye,
Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31 yet you will plunge me in the ditch. My own clothes will abhor me.
Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 For he is not a man, as I am, that I should answer him, that we should come together in judgment.
Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33 There is no umpire between us, that might lay his hand on us both.
Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,
34 Let him take his rod away from me. Let his terror not make me afraid;
Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35 then I would speak, and not fear him, for I am not so in myself.
Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.
