2 Corinthians 1

1 Paul, an apostle of Christ Jesus through the will of God, and Timothy our brother, to the assembly of God which is at Corinth, with all the saints who are in the whole of Achaia:

Павел, с Божията воля апостол Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахаия:

2 Grace to you and peace from God our Father and the Lord Jesus Christ.

Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.

3 Blessed be the God and Father of our Lord Jesus Christ, the Father of mercies and God of all comfort,

Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

4 who comforts us in all our affliction, that we may be able to comfort those who are in any affliction, through the comfort with which we ourselves are comforted by God.

Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

5 For as the sufferings of Christ abound to us, even so our comfort also abounds through Christ.

Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

6 But if we are afflicted, it is for your comfort and salvation. If we are comforted, it is for your comfort, which produces in you the patient enduring of the same sufferings which we also suffer.

Но, ако ни наскърбяват, това е за ваша утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

7 Our hope for you is steadfast, knowing that, since you are partakers of the sufferings, so you are also of the comfort.

И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

8 For we do not desire to have you uninformed, brothers, concerning our affliction which happened to us in Asia: that we were weighed down exceedingly, beyond our power, so much that we despaired even of life.

Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си:

9 Yes, we ourselves have had the sentence of death within ourselves, that we should not trust in ourselves, but in God who raises the dead,

даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си,

10 who delivered us out of so great a death, and does deliver, on whom we have set our hope that he will also still deliver us,

И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

11 you also helping together on our behalf by your supplication; that, for the gift given to us by means of many, thanks may be given by many persons on your behalf.

като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

12 For our boasting is this: the testimony of our conscience that in holiness and sincerity of God, not in fleshly wisdom but in the grace of God, we behaved ourselves in the world, and more abundantly toward you.

Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не са плътска мъдрост, а са Божия благодат.

13 For we write no other things to you than what you read or even acknowledge, and I hope you will acknowledge to the end—

Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,

14 as also you acknowledged us in part—that we are your boasting, even as you also are ours, in the day of our Lord Jesus.

(както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

15 In this confidence, I was determined to come first to you, that you might have a second benefit,

С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

16 and by you to pass into Macedonia, and again from Macedonia to come to you, and to be sent forward by you on my journey to Judea.

като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

17 When I therefore planned this, did I show fickleness? Or the things that I plan, do I plan according to the flesh, that with me there should be the “Yes, yes” and the “No, no?”

Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

18 But as God is faithful, our word toward you was not “Yes and no.”

Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не?

19 For the Son of God, Jesus Christ, who was preached among you by us—by me, Silvanus, and Timothy—was not “Yes and no,” but in him is “Yes.”

Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;

20 For however many are the promises of God, in him is the “Yes.” Therefore also through him is the “Amen”, to the glory of God through us.

понеже в Него е Да за всичките Божи обещания, колкото и много да са; затова и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

21 Now he who establishes us with you in Christ and anointed us is God,

А тоя, който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

22 who also sealed us and gave us the down payment of the Spirit in our hearts.

Който ни е запечатил, и е дал в сърдцата ни Духа в залог.

23 But I call God for a witness to my soul, that to spare you, I did not come to Corinth.

Но аз призовавам Бог за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

24 We do not control your faith, but are fellow workers with you for your joy. For you stand firm in faith.

защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.