Luka 6
1 Chiengʼ Sabato moro, Yesu noyudo kadho e kind puothe mag ngano mochiek, kendo jopuonjrene nochako jako wi ngano moko mochiek, negidunyogi e lwetegi mi, gichamo ngano.
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 Jo-Farisai moko nopenjo niya, “Angʼo momiyo utimo gima chik ok oyiego chiengʼ Sabato?”
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 Yesu nodwokogi niya, “Pok ne usomo gima Daudi notimo kaachiel gi jogo mane ni kode ka kech ne kayogi?
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 Donge nodonjo e od Nyasaye, kendo nokawo makati ma nosepwodhi moket tenge ma chik ok oyiene ngʼato angʼata mondo ocham makmana jodolo. Kendo nochiwo moko ne jogo mane ni kode.”
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 Eka Yesu nowachonegi niya, “Wuod Dhano en Ruodh Sabato.”
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 Chiengʼ Sabato machielo nodhi ei sinagogi kendo nopuonjo, to ngʼato ne ni kanyo ma lwete korachwich notal.
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 Jo-Farisai kod jopuonj chik ne dwaro yo ma digiyudgo ketho kuom Yesu. Kuom mano ne gingʼiyogo machiegni, mondo gine ka dochang ngʼatno chiengʼ Sabato.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 To Yesu nongʼeyo gima negiparo eka nowacho ni ngʼatno mane lwete otal niya, “Aa malo kendo chungi e nyim ji duto.” Kamano noa malo mi ochungo kanyono.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Eka Yesu nowachonegi niya, “Apenjou, ere gima chikwa oyie mondo otim chiengʼ Sabato, timo maber koso timo marach, reso ngima koso ketho ngima ngʼato?”
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 Norangogi duto, to eka nowachone ngʼatno niya, “Rie lweti.” Notimo kamano, kendo lwete nochango chuth.
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 To negikecho kendo negichako wuoyo ngʼato gi ngʼato kuom gino ma digitim ni Yesu.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 Chiengʼ moro achiel Yesu nowuok modhi e bath got moro mondo olem kendo nobedo otieno duto kolamo Nyasaye.
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 Kane okinyi ochopo, noluongo jopuonjre ire kendo noyiero apar gariyo kuomgi, mane owalo obedo joote:
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 Simon (mane omiyo nying ni Petro); gi owadgi Andrea, Jakobo, Johana, Filipo, Bartholomayo,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Mathayo, Thoma, Jakobo wuod Alfayo, Simon mane iluongo ni ja-Zilote,
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 Juda wuod Jakobo, gi Judas Iskariot, mane olokore obedo jandhok.
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 Nolor kodgi piny kendo nochungo kama opie. Oganda maduongʼ mar jopuonjrene ne ni kanyo kod ji mangʼeny moa kuonde duto mag Judea, moa Jerusalem, kendo moa e dho nam mar Turo gi Sidon,
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 mane obiro mondo giwinje kendo ochang midekregi. Jogo mane jochiende thago nochangi,
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 to ji duto notemo mondo omule, nikech teko ne aa kuome mochangogi duto.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 Kane ongʼiyo jopuonjrene, nowacho niya, “Ogwedhu un jogo modhier, nimar pinyruoth Nyasaye en maru.
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 Ogwedhu un joma kech kayo sani, nimar unuyiengʼ. Ogwedhu un muywak sani, nimar ununyier.
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 Un joma ogwedhi ka ji mon kodu, ka gikwedou kendo giyanyou, kendo giketho nyingu, nikech Wuod Dhano.
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 “Beduru mamor e ndalono kendo chikreuru ka uil, nikech poku duongʼ e polo. Nimar mano e kaka kweregi notimo ne jonabi.
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 “To okwongʼu un jo-mwandu, nimar useyudo poku.
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 Okwongʼu un joma yiengʼ maber e kindeni, nimar unudeny. Okwongʼu un jogo manyiero sani, nimar ubiro kuyo kendo ywak.
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 Okwongʼu ka ji duto wuoyo maber kuomu, nimar mano e kaka kweregi notimone jonabi ma jo-miriambo.
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 “Anto awachonu un joma winja kama: Heruru wasiku, timuru maber ni jomamon kodu.
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 Gwedhuru joma kwongʼou lamuru ni joma sandou.
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 Ka ngʼato othalo lembi konchiel, to lokne komachielo bende. Ka ngʼato okawo kotini, kik itame kawo lawi mar akor.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 Miuru ji duto makwayou, to ka ngʼato okawo giri moro, to kik idwar ni mondo oduoknigo.
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 Timuru ne ji mamoko mana kaka duher mondo gin bende gitimnu.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 “Ka uhero joma oherou kende, to en ohala mane muyudo? Kata mana joricho bende ohero mana joma oherogi.
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 To ka utimo maber ni joma timonu maber, to en ohala mane ma uyudo? Kata mana joricho timo kamano.
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 To ka uholo mana joma un gi adier ni biro dwokonu, en ohala manade ma uyudo? Kata mana joricho holo mana joricho ka gigeno ni ibiro chulogi duto.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 To heruru wasiku, timnegiuru maber, kendo holgiuru ka ok ugeno ni ubiro yudo gimoro bangʼe. Eka poku biro bedo maduongʼ kendo ubiro bedo yawuot Nyasaye Man Malo Moloyo, nikech ongʼwon gi jogo ma ok dewe kendo jomaricho.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Beduru mangʼwon, mana kaka Wuonu ngʼwon.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 “Kik ungʼad ne ji bura, eka ok nongʼadnu bura. Kik uwuo kuom ngʼato marach, to ok bi wuo kuomu. Weuru ne ji richogi, to ibiro weyonu richou.
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 Chiwuru, to ibiro chiwonu. Ubiro yudo rapim maber, moiki kendo motiel mapongʼ thich, kendo oo oko. Nimar rapim mupimogo ema ibiro pimnugo un bende.”
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 Nogoyonegi ngeroni niya, “Ngʼat ma muofu bende nyalo telo ni ngʼama muofu machielo? Donge giduto ji ariyogo di gilingʼre ei bugo?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 Japuonjre ok duongʼ moloyo japuonjne, to ngʼato ka ngʼato motiegi chuth biro bedo machal gi japuonjne.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 “Angʼo momiyo ineno ngʼinjo mar buch yath manie wangʼ wadu to pilni maduongʼ mar yath manie wangʼi iwuon to ok idew?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 Ere kaka diwach ne owadu ni; owadwa, yie mondo agolni ngʼinjo mar buch yath manie wangʼi, ka in iwuon ok inyal neno pilni maduongʼ mar yath manie wangʼi iwuon? In ngʼat mawuondoreni, mokwongo gol pilni maduongʼ mar yath manie wangʼi iwuon oko, eka ibiro neno maler mar golo ngʼinjo mar buch yath manie wangʼ wadu oko.
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 “Onge yath maber manyago olemo maricho, kata yath marach manyago olemo maber.
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 Yath ka yath ingʼeyo kod olembe owuon. Ji ok pon olemb ngʼowu kuom yiende mag kudho, kata olemb mzabibu bende ok pon kuom otanglo.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 Ngʼat maber golo gik mabeyo mawuok kuom ber mokano e chunye, to ngʼat marach golo gik maricho mawuok kuom rach mokano e chunye. Nimar gik mopongʼo chuny ngʼato ema wuok e dho ngʼato.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 “Angʼo momiyo uluonga ni, ‘Ruoth, Ruoth,’ to ok utim gima awacho?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 Abiro nyisou kaka ngʼat mabiro ira, mawinjo wachna kendo timo chalo.
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 Ochalo gi ngʼat manogero ot, mane okunyo bur matut nyaka e lwanda kendo noketoe mise, kane koth ochwe ma pi opongʼo piny, apaka mogingore nogoyo odno to ne ok onyal yienge, nikech nogere motegno.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 To jal mawinjo wechena to ok otimgi chalo gi ngʼat mane ogero ot ewi lowo maonge gi mise. E kindeno ma apaka mogingore nogoyo odno, nogore piny kendo nokethore chuth.”
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
