Luka 12
1 E kindeno, kane oganda mar ji mangʼeny maromo alufe ne osechokore, makoro ginyonore giwegi, Yesu nochako wuoyo mokwongo, ni jopuonjrene kowacho niya, “Beduru motangʼ ne thowi mar jo-Farisai, ma en wuondruok.
Между това, като се събра едно многохилядно множество, дотолкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
2 Onge gimoro mopandi ma ok nofweny, kata malingʼ-lingʼ ma ok nongʼere.
Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.
3 Gima usewacho e mudho biro winjore e odiechiengʼ e lela, kendo gima usekwodho e itu ei ot maiye nolandi ewi tat ot.
Затова, каквото сте говорили на тъмно, ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи, ще се разгласи от покрива.
4 “Awachonu osiepena, kik uluor jogo manego ringruok to bangʼe onge gima ginyalo medo timo.
А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.
5 To abiro nyisou jalno monego uluor: Luoruru jalno ma, bangʼ nego ringruok, to en gi teko mar witou e ataro mar mach. Ee, awachonu, luoreuru. (Geenna g1067)
Но ще ви предупредя от кого да се боите: Бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! Казвам ви, от него да се боите. (Geenna g1067)
6 Oyundi abich donge ingʼiewo otonglo ariyo kende? To kata kamano kata achiel kuomgi wi Nyasaye ok wilgo.
Не продават ли се пет врабчета за два асария? И ни едно от тях не е забравено пред Бога.
7 Chutho, kata mana yie wiu duto osekwan mongʼe kar rombgi. Kik uluor, nikech uloyo oyundi nyadi mangʼeny.
Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчетата.
8 “Awachonu, ngʼato angʼata mohulo ni ongʼeya e nyim ji, Wuod Dhano biro hulo ni angʼeye e nyim malaike mag Nyasaye.
И казвам ви: Всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;
9 To ngʼato angʼata mokweda e nyim ji en bende nokwede e nyim malaike mag Nyasaye.
но ако се отрече някой от Мене пред човеците, ще бъде отречен пред Божиите ангели.
10 Kendo ngʼato angʼata mowacho wach moro marach kuom Wuod Dhano nowene, to ngʼato angʼata ma yanyo Roho Maler ok nowene richone.
И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости.
11 “Kokelu e sinagogi, e nyim jodongo gi jotelo, to kik uparru kaka dudwok weche ma odonjnugo, kata gima duwachi,
И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще отговорите, или какво ще кажете.
12 nikech Roho Maler biro puonjou e sano gima onego uwachi.”
Защото Святият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.
13 Ngʼat moro mane ni ei oganda nowachone niya, “Japuonj nyis owadwa mondo opogna mwanduna.”
И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.
14 Yesu nodwoko niya, “Omera en ngʼa moketa jangʼad bura kata jathek e kindu?”
А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?
15 Eka nowachonegi niya, “Ritreuru! Beduru motangʼ ne kit wuoro duto; ngima mar dhano ok bedi nikech mwandu mathoth ma en-go.”
И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
16 Kendo nogoyonegi ngero moro ni: “Puoth ngʼat moro ma jamoko nochiek maber.
И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.
17 Noparo e chunye ni, ‘Angʼo monego atim? Aonge kama dakanie chamba.’
И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя, защото нямам где да събера плодовете си.
18 “Eka nowacho ni, ‘Ma e gima abiro timo. Abiro muko dechena kendo gero moko madongo, kendo abiro kano chamba duto gi gigena kanyo.
И рече: Ето какво ще направя: Ще съборя житниците си, и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.
19 Eka anawach gie chunya niya, “Chunya in-gi gik mangʼeny mabeyo misekano moromi kuom higni mangʼeny. Koro ywe, chiem, methi kendo bed mamor.”’
И ще река на душата си: Душо, имаш много бла г ' а, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.
20 “To Nyasaye nowachone ni, ‘In ngʼat mofuwoni! Kawuono gotienoni wangʼ nokaw ngimani. En ngʼa mabiro kawo mago miseloso ne in iwuon?’
А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?
21 “Mano e kaka nobed gi ngʼato angʼata mokano gik moko ne en owuon to ok omew e yor Nyasaye.”
Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.
22 Eka Yesu nowachone jopuonjrene niya, “Emomiyo awachonu ni kik uparru kuom ngimau, kata kuom gik ma ubiro chamo, kata kuom dendu, kata gik ma ubiro rwako.
Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.
23 Ngima duongʼ moloyo chiemo, kendo del duongʼ moloyo lewni.
Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото.
24 Paruruane winy ma ok chwo cham to bende ok gikee, gionge gi kuonde keno kata dere; to Nyasaye pod pidhogi apidha. To un donge uber moloyo winy.
Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!
25 En ngʼa kuomu ma parruok moparorego nyalo miyo omed bedo mangima kata mana kuom sa achiel kende?
И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
26 To kaka ok unyal timo mani matin-ni, angʼo momiyo uparoru kuom gik mamoko?
И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?
27 “Paruruane kaka ondanyo dongo. Ok ginyagre gi tich kata gi chwecho. To kata kamano awachonu ni kata mana Solomon e rwakruokne malich duto ne ok orwakore ka achiel kuomgi.
Разгледайте кремовете как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.
28 Ka kamano e kaka Nyasaye rwako lum aluma manie pap, ma kawuono nitie to kiny iwite e mach, to koro un dorwaku, machal nade, yaye un joma yiegi tin-gi?
И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери!
29 Kendo kik uket chunyu kuom gima dicham kata madi madhi, kik uparru kuom mago.
И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;
30 Nimar jopiny ema chandore ka dwaro gigi duto, to bende Wuonu ongʼeyo ni udwaro gigi duto.
защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.
31 To dwaruru pinyruoth Nyasaye, eka gigi duto bende nomiu kaachiel gi mago.
Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.
32 “Kik uluor un kweth matin, nikech Wuonu mor mar miyou pinyruoth.
Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.
33 Lok gigi iyudgo pesa mondo imi joma odhier. Dwaruru ofuke magu mikane pesa ma ok yiechi ma en mwandu manie polo ma ok rum kuma jakuo ok chopie kata olwenda ok kethi.
Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.
34 Nimar kama mwanduni nitie e kama chunyi bende nobedie.
Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
35 “Rwakreuru ka uikoru ne tich kendo techeu osik kaliel,
Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;
36 ka joma rito ruodhgi maduogo koa e nyasi mar arus, mondo kobiro kendo oduongʼo to giyawone dhoot piyo.
и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.
37 Nobed maber ni jotich ma ruodhgi noyud karito e kinde modwogo. Awachonu adiera ni norwakre gi lawe mondo omigi chiemo, nomi gibed e mesa mi nobi mopognegi chiemo.
Блажени ония слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.
38 Nobed maber ne jotije ma ruodhgi noyud ka oikore kata ka obiro e arita mar ariyo kata mar adek gotieno.
И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.
39 To ngʼeuru ma maber ni ka dine wuon ot ngʼe ni kar sa adi ma jakuo biroe to dine ok oweyo ode otur gi jakuo.
Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.
40 Omiyo kamano e kaka un bende onego ubed moikore, nikech Wuod Dhano biro biro sa ma ok ungʼeyo.”
Бъдете, прочее, и вие готови; защото в час, когато Го не мислите, Човешкият Син ще дойде.
41 Petro nopenje niya, “Ruoth iwacho ngeroni ni wan koso ni ji duto?”
Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или и на всичките?
42 To Ruoth nodwoko niya, “Kare jatich ma ja-adiera kendo ma jatelo mariek en ngʼa, ma ruodhe omiyo tich mar rito jotije ka miyogi chiembgi e sa mowinjore?
Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господаря му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?
43 Jatijno none ber ka ruodhe odwogo to noyude kotimo gima noweye notim.
Блажен онзи слуга, чийто господар, когато си дойде, го намери, че прави така.
44 Awachonu adier ni obiro kete jarit mwandune duto.
Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.
45 To kapo ni jatijno owacho e chunye owuon ni, ‘Ruodha, okawo ndalo mathoth kapok odwogo,’ mi ochako goyo jotich machwo gi mon kendo owere ne chiemo gi metho, kod mer.
Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата и момичетата, да яде, да пие и да се опива,
46 Ruodh jatijno nobi e odiechiengʼ ma ok opar ni dobie kendo e sa ma ok ongʼeyo, enongʼade matindo tindo mi okete kaachiel gi joma ok oyie.
то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.
47 “Jatijno mongʼeyo dwaro mar ruodhe to ok otem timo gima ruodhe dwaro nochwad mangʼeny.
И онзи слуга, като е знаел волята на господаря си, но не е приготвил, нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.
48 To mano ma ok ongʼeyo to otimo gik mowinjore gi kum, to nochwad manok. Ngʼato ka ngʼato ma osemi mangʼeny nodwar kuome gik mangʼeny, to jal ma osemi mangʼeny mondo oriti, enopenje mangʼeny moloyo.
А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.
49 “Asebiro mondo amok mach e piny, to mano kaka agombo ni mad ne bed ni osemoke!
Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?
50 Nitie batiso monego ayudi. To mano kaka chunya chandore nyaka chop otimre!
Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!
51 Uparo ni ne abiro mondo akel kwe e piny? Ooyo, to awachonu ni ne akelo mana pogruok.
Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.
52 Chakre kawuono kadhi nyime ji abich ma joot achiel biro pogore, ji adek odok kon achiel to ji ariyo bende nodog komachielo.
Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима.
53 Gibiro pogore, wuoro nopogre gi wuode kendo wuowi bende nopogre gi wuon, miyo nopogre gi nyare to nyako bende nopogre gi min, dayo nopogre gi chi wuode, chi wuowi bende nopogre gi damare.”
Ще се разделят баща против син и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си и снаха против свекърва си.
54 Nowacho ni oganda niya, “Kuneno ka boche polo chokore yo podho chiengʼ to piyo piyo uwacho ni, ‘Koth biro chue,’ to timore kamano!
Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.
55 Kendo ka yamb milambo kudho to uwacho ni oro biro to kamano e kaka timore.
И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега, и става.
56 Andhokegi! Ka ulony kuom rango chal mar piny gi polo to angʼo momiyo ok unyal ngʼeyo gik matimore ndalogi?
Лицемери! Лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?
57 “Angʼo mamonou ngʼado bura mar gima kare?
А защо и от само себе си не съдите що е право?
58 Ka idhi gi ngʼama odonjoni e nyim jangʼad bura, tem matek mondo iwuo kode kendo uwinjru kapod un e yo, nono to obiro ywayi koteri ir jangʼad bura, to jangʼad bura biro keti e lwet askari, to askari biro boli e od twech.
Защото, когато отиваш с противника си да се я явиш пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница.
59 Awachoni ni ok niwuog oko nyaka ichul faini duto monego ichul ma ok orem kata ndururu.”
Казвам ти, никак няма да излезеш от там, докле не изплатиш и най-последното петаче.
