Højsangen 2

1 Jeg er Sarons Rose, Dalenes Lilje

Аз съм роза Саронова И долински крем.

2 Som en Lilje midt iblandt Torne er min Veninde blandt Piger.

Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

3 Som et Æbletræ blandt Skovens Træer er min Ven blandt unge Mænd. I hans Skygge har jeg Lyst til at sidde, hans Frugt er sød for min Gane.

Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

4 Til en Vinhal bragte han mig, hvor Mærket over mig er Kærlighed.

Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

5 Styrk mig med Rosinkager, kvæg mig med Æbler, thi jeg er syg af Kærlighed.

Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

6 Hans venstre er under mit Hoved, hans højre tager mig i Favn.

Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

7 Jeg besværger eder, Jerusalems Døtre, ved Gazeller og Markens Hjorte: Gør ikke Kærligheden Uro, væk den ikke, før den ønsker det selv!

Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

8 Hør! Der er min Ven! Ja se, der kommer han i Løb over Bjergene, i Spring over Højene.

Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

9 Min Ven er som en Gazel, han er som den unge Hjort. Se, nu står han alt bag vor Mur. Han ser gennem Vinduet, kigger gennem Gitteret.

Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

10 Min Ven stemmer i og siger så til mig: Stå op, min Veninde, du fagre, kom!

Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

11 Thi nu er Vinteren omme, Regntiden svandt, for hen,

Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;

12 Blomster ses i Landet, Sangens Tid er kommet, Turtelduens Kurren høres i vort Land;

Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

13 Figentræets Småfrugter svulmer, Vinstokken blomstrer, udspreder Duft. Stå op, min Veninde, du fagre, kom,

По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

14 min Due i Fjeldets Kløfter, i Bjergvæggens Skjul! Lad mig skue din Skikkelse, høre din Røst, thi sød er din Røst og din Skikkelse yndig.

О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

15 Fang os de Ræve, de Ræve små, som hærger Vinen, vor blomstrende Vin!

Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

16 Min Ven er min, og jeg er hans, som vogter blandt Liljer;

Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.

17 til Dagen svales og Skyggerne længes, kom hid, min Ven, og vær som Gazellen, som den unge Hjort på duftende Bjerge!

Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.