Job 14
1 Mennesket, født af en Kvinde, hans Liv er stakket, han mættes af Uro;
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 han spirer som Blomsten og visner, flyr som Skyggen, står ikke fast.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 Og på ham vil du rette dit Øje, ham vil du stævne for Retten!
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Ja, kunde der komme en ren af en uren! Nej, end ikke een!
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Når hans Dages Tal er fastsat, hans Måneder talt hos dig, og du har sat ham en uoverskridelig Grænse,
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 tag så dit Øje fra ham, lad ham i Fred, at han kan nyde sin Dag som en Daglejer!
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 Thi for et Træ er der Håb: Fældes det, skyder det atter, det fattes ej nye Skud;
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 ældes end Roden i Jorden, dør end Stubben i Mulde:
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 lugter det Vand, får det nye Skud, skyder Grene som nyplantet Træ;
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 men dør en Mand, er det ude med ham, udånder Mennesket, hvor er han da?
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 Som Vand løber ud af Søen og Floden svinder og tørres,
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 så lægger Manden sig, rejser sig ikke, vågner ikke, før Himlen forgår, aldrig vækkes han af sin Søvn.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 Tag dog og gem mig i Dødens Rige, skjul mig, indtil din Vrede er ovre, sæt mig en Frist og kom mig i Hu! (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 Om Manden dog døde for atter at leve! Da vented jeg rolig al Stridens Tid, indtil min Afløsning kom;
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 du skulde kalde - og jeg skulde svare længes imod dine Hænders Værk!
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 Derimod tæller du nu mine Skridt, du tilgiver ikke min Synd,
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 forseglet ligger min Brøde i Posen, og over min Skyld har du lukket til.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 Nej, ligesom Bjerget skrider og falder, som Klippen rokkes fra Grunden,
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 som Vandet udhuler Sten og Plaskregn bortskyller Jord, så har du udslukt Menneskets Håb.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 For evigt slår du ham ned, han går bort, skamskænder hans Ansigt og lader ham fare.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Hans Sønner hædres, han ved det ikke, de synker i Ringhed, han mærker det ikke;
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 ikkun hans eget Kød volder Smerte, ikkun hans egen Sjæl volder Sorg.
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
