2 Samuel 22
1 David sang HERREN denne Sang, dengang HERREN havde frelst ham af alle hans Fjenders og af Sauls Hånd.
Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
2 Han sang: "HERRE, min Klippe, min Borg, min Befrier,
и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
3 min Gud, mit Bjerg, hvortil jeg tyr, mit Skjold, mit Frelseshorn, mit Værn, min Tilflugt, min Frelser, som frelser mig fra Vold!
Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
4 Jeg påkalder HERREN, den Højlovede, og frelses fra mine Fjender.
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
5 Dødens Brændinger omsluttede mig, Ødelæggelsens Strømme forfærdede mig,
Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха (Sheol h7585)
7 i min Vånde påkaldte jeg HERREN og råbte til min Gud. Han hørte min Røst fra sin Helligdom, mit Råb fandt ind til hans Ører!
В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
8 Da rystede Jorden og skjalv, Himlens Grundvolde bæved og rysted, thi hans Vrede blussede op.
Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
9 Røg for ud af hans Næse, fortærende Ild af hans Mund, Gløder gnistrede fra ham.
Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
10 Han sænkede Himlen, steg ned med Skymulm under sine Fødder;
Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
11 båret af Keruber fløj han, svæved på Vindens Vinger;
Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
12 han omgav sig med Mulm som en Bolig, mørke Vandmasser, vandfyldte Skyer.
Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
13 Fra Glansen foran ham for der Hagl og Ildgløder ud.
От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
14 HERREN tordned fra Himlen, den Højeste lod høre sin Røst;
Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
15 han udslynged Pile, adsplittede dem, lod Lynene funkle og skræmmede dem.
И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
16 Havets Bund kom til Syne, Jordens Grundvolde blottedes ved HERRENs Trusel, for hans Vredes Pust.
Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
17 Han udrakte Hånden fra det høje og greb mig, drog mig op af de vældige Vande,
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
18 frelste mig fra mine mægtige Fjender, fra mine Avindsmænd; de var mig for stærke.
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
19 På min Ulykkes Dag faldt de over mig, men HERREN blev mig et Værn.
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
20 Han førte mig ud i åbent Land, han frelste mig, thi han havde Behag i mig.
И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
21 HERREN gengældte mig efter min Retfærd, lønned mig efter mine Hænders Uskyld;
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
22 thi jeg holdt mig til HERRENs Veje, svigted i Gudløshed ikke min Gud;
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
23 hans Bud stod mig alle for Øje, jeg veg ikke fra hans Love.
Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
24 Ustraffelig var jeg for ham og vogtede mig for Brøde.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
25 HERREN lønned mig efter min Retfærd, mine Hænders Uskyld, som var ham for Øje!
Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
26 Du viser dig from mod den fromme, retsindig mod den retsindige,
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
27 du viser dig ren mod den rene og vrang mod den svigefulde.
Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
28 De arme giver du Frelse, hovmodiges Øjne Skam!
Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
29 Ja, du er min Lampe, HERRE! HERREN opklarer mit Mørke.
Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
30 Thi ved din Hjælp søndrer jeg Mure, ved min Guds Hjælp springer jeg over Volde.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
31 Fuldkommen er Guds Vej, lutret er HERRENs Ord. Han er et Skjold for alle, der sætter deres Lid til ham.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
32 Ja, hvem er Gud uden HERREN, hvem er en Klippe uden vor Gud,
Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
33 den Gud, der omgjorded mig med Kraft, jævnede Vejen for mig,
Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
34 gjorde mine Fødder som Hindens og gav mig Fodfæste på Højne,
Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
35 oplærte min Hånd til Krig, så mine Arme spændte Kobberbuen?
Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
36 Du gav mig din Frelses Skjold, din Nedladelse gjorde mig stor;
Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
37 du skaffede Plads for mine Skridt, mine Ankler vaklede ikke.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
38 Jeg jog mine Fjender, indhentede dem, vendte først om, da de var gjort til intet,
Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
39 slog dem ned, så de ej kunde rejse sig, men lå faldne under min Fod.
Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
40 Du omgjorded mig med Kraft til Kampen, mine Modstandere tvang du i Knæ for mig;
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
41 du slog mine Fjender på Flugt mine Avindsmænd ryddede jeg af Vejen.
Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
42 De råbte, men ingen hjalp, til HERREN, han svared dem ikke.
Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
43 Jeg knuste dem som Jordens Støv, som Gadeskarn tramped jeg på dem.
Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
44 Du friede mig af Folkekampe, du satte mig til Folkeslags Høvding; nu tjener mig ukendte Folk;
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
45 Udlandets Sønner kryber for mig; blot de hører om mig, lyder de mig:
Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
46 Udlandets Sønner vansmægter, kommer skælvende frem af deres Skjul.
Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
47 HERREN lever, højlovet min Klippe, ophøjet være min Frelses Gud,
Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
48 den Gud, som giver mig Hævn, lægger Folkeslag under min Fod
Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
49 og frier mig fra mine Fjender! Du ophøjer mig over mine Modstandere, fra Voldsmænd frelser du mig.
И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
50 HERRE, derfor priser jeg dig blandt Folkene og lovsynger dit Navn,
Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
51 du, som kraftig hjælper din Konge og viser din Salvede Miskundhed. David og hans Æt evindelig.
Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
