Lukas 4
1 Men Jesus vendte tilbage fra Jordan fuld af den Helligaand og blev ført af Aanden i Ørkenen
А Исус, пълен с Святия Дух, когато се върна, от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,
2 i fyrretyve Dage, medens han blev fristet af Djævelen. Og han spiste intet i de Dage; og da de havde Ende, blev han hungrig.
дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.
3 Og Djævelen sagde til ham: „Dersom du er Guds Søn, da sig til denne Sten, at den skal blive Brød.‟
И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.
4 Og Jesus svarede ham: „Der er skrevet: Mennesket skal ikke leve af Brød alene.‟
А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].
5 Og han førte ham op og viste ham alle Verdens Riger i et Øjeblik.
Тогава, като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:
6 Og Djævelen sagde til ham: „Dig vil jeg give hele denne Magt og deres Herlighed; thi den er mig overgiven, og jeg giver den, til hvem jeg vil.
На тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща),
7 Dersom du altsaa vil tilbede mig, skal den helt tilhøre dig.‟
и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
8 Og Jesus svarede ham og sagde: „Der er skrevet: Du skal tilbede Herren din Gud og tjene ham alene.‟
А Исус в отговор му каза: Писано е, "На Господа твоя Бог, да се кланяш, и само Нему да служиш".
9 Og han førte ham til Jerusalem og stillede ham paa Helligdommens Tinde og sagde til ham: „Dersom du er Guds Søn, da kast dig ned herfra;
Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;
10 thi der er skrevet: Han skal give sine Engle Befaling om dig, at de skulle bevare dig,
защото е писано:
11 og at de skulle bære dig paa Hænderne, for at du ikke skal støde din Fod paa nogen Sten.‟
и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си".
12 Og Jesus svarede og sagde til ham: „Der er sagt: Du maa ikke friste Herren din Gud.‟
А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпиташ Господа, твоя Бог".
13 Og da Djævelen havde endt al Fristelse, veg han fra ham til en Tid.
И като изчерпи всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.
14 Og Jesus vendte i Aandens Kraft tilbage til Galilæa, og Rygtet om ham kom ud i hele det omliggende Land.
А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.
15 Og selv lærte han i deres Synagoger og blev prist af alle.
И той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.
16 Og han kom til Nazareth, hvor han var opfødt, og gik efter sin Sædvane paa Sabbatsdagen ind i Synagogen og stod op for at forelæse.
И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.
17 Og man gav ham Profeten Esajas's Bog, og da han slog Bogen op, fandt han det Sted, hvor der stod skrevet:
И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано:
18 „Herrens Aand er over mig, fordi han salvede mig til at forkynde Evangelium for fattige; han har sendt mig for at forkynde fangne, at de skulle lades løs, og blinde, at de skulle faa deres Syn, for at sætte plagede i Frihed,
"Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,
19 for at forkynde et Herrens Naadeaar.‟
да проглася благоприятната Господна година".
20 Og han lukkede Bogen sammen og gav Tjeneren den igen og satte sig; og alles Øjne i Synagogen stirrede paa ham.
И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
21 Men han begyndte at sige til dem: „I Dag er dette Skriftord gaaet i Opfyldelse for eders Øren.‟
И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
22 Og de berømmede ham alle og undrede sig over de livsalige Ord, som udgik af hans Mund, og de sagde: „Er dette ikke Josefs Søn?‟
И всички му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Йосифовият син?
23 Og han sagde til dem: „I ville sikkerlig sige mig dette Ordsprog: Læge! læg dig selv; gør ogsaa her i din Fædreneby saa store Ting, som vi have hørt ere skete i Kapernaum.‟
А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.
24 Men han sagde: „Sandelig, siger jeg eder, at ingen Profet er anerkendt i sit Fædreland.
И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
25 Men jeg siger eder i Sandhed: Der var mange Enker i Israel i Elias's Dage, da Himmelen var lukket i tre Aar og seks Maaneder, den Gang der var en stor Hunger i hele Landet;
А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
26 og til ingen af dem blev Elias sendt uden til Sarepta ved Sidon til en Enke.
а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.
27 Og der var mange spedalske i Israel paa Profeten Elisas Tid, og ingen af dem blev renset, uden Syreren Naman.‟
Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
28 Og alle, som vare i Synagogen, bleve fulde af Harme, da de hørte dette.
Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,
29 Og de stode op og stødte ham ud af Byen og førte ham hen til Skrænten af det Bjerg, paa hvilket deres By var bygget, for at styrte ham ned.
и, като станаха, изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.
30 Men han gik igennem, midt imellem dem, og drog bort.
Но Той мина посред тях и си отиде.
31 Og han kom ned til Kapernaum, en By i Galilæa, og lærte dem paa Sabbaterne.
И слезе в Галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден;
32 Og de bleve slagne af Forundring over hans Lære, thi hans Tale var med Myndighed.
и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
33 Og i Synagogen var der et Menneske, som havde en uren ond Aand, og han raabte med høj Røst:
И в синагогата имаше човек, хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
34 „Ak! hvad have vi med dig at gøre, Jesus af Nazareth? Er du kommen for at ødelægge os? Jeg kender dig, hvem du er, du Guds hellige.‟
Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.
35 Og Jesus truede ham og sagde: „Ti, og far ud af ham!‟ Og den onde Aand kastede ham ind imellem dem og for ud af ham uden at have gjort ham nogen Skade.
Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.
36 Og der kom en Rædsel over alle; og de talte med hverandre og sagde: „Hvad er dog dette for et Ord; thi han byder over de urene Aander med Myndighed og Kraft, og de fare ud?‟
И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
37 Og Rygtet om ham udbredtes alle Vegne i det omliggende Land.
И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
38 Men han stod op og gik fra Synagogen ind i Simons Hus; og Simons Svigermoder plagedes af en stærk Feber; og de bade ham for hende.
И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.
39 Og han stillede sig hen over hende og truede Feberen, og den forlod hende. Men hun stod straks op og vartede dem op.
И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.
40 Men da Solen gik ned, førte alle de, som havde syge med alle Haande Svagheder, dem til ham; og han lagde Hænderne paa hver enkelt af dem og helbredte dem.
И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.
41 Ogsaa onde Aander fore ud af mange, raabte og sagde: „Du er Guds Søn; ‟ og han truede dem og tillod dem ikke at tale, fordi de vidste, at han var Kristus.
Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божия Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
42 Men da det var blevet Dag, gik han ud og drog til et øde Sted; og Skarerne ledte efter ham; og de kom hen til ham, og de holdt paa ham, for at han ikke skulde gaa fra dem.
И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.
43 Men han sagde til dem: „Ogsaa for de andre Byer bør jeg forkynde Evangeliet om Guds Rige; thi dertil blev jeg udsendt.‟
Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.
44 Og han prædikede i Galilæas Synagoger.
И проповядваше в галилейските синагоги.
