Príslovia 1
1 Přísloví Šalomouna syna Davidova, krále Izraelského,
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 Ku poznání moudrosti a cvičení, k vyrozumívání řečem rozumnosti,
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 K dosažení vycvičení v opatrnosti, spravedlnosti, soudu a toho, což pravého jest,
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 Aby dána byla hloupým důmyslnost, mládenečku umění a prozřetelnost.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 Když poslouchati bude moudrý, přibude mu umění, a rozumný bude vtipnější,
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 K srozumění podobenství, a výmluvnosti řeči moudrých a pohádkám jejich.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Bázeň Hospodinova jest počátek umění, moudrostí a cvičením pohrdají blázni.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Poslouchej, synu můj, cvičení otce svého, a neopouštěj naučení matky své.
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 Neboť to přidá příjemnosti hlavě tvé, a bude zlatým řetězem hrdlu tvému.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Synu můj, jestliže by tě namlouvali hříšníci, nepřivoluj.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Jestliže by řekli: Poď s námi, úklady čiňme krvi, skryjeme se proti nevinnému bez ostýchání se;
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 Všelijakého drahého zboží dosáhneme, naplníme domy své loupeží;
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Vrz los svůj mezi nás, měšec jeden budeme míti všickni:
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 Synu můj, nevycházej na cestu s nimi, zdrž nohu svou od stezky jejich;
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 Nebo nohy jejich ke zlému běží, a pospíchají k vylévání krve.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Jistě, že jakož nadarmo roztažena bývá sít před očima jakéhokoli ptactva,
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 Tak tito proti krvi své ukládají, skrývají se proti dušem svým.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Takovéť jsou cesty každého dychtícího po zisku, duši pána svého uchvacuje.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Moudrost vně volá, na ulicech vydává hlas svůj.
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 V největším hluku volá, u vrat brány, v městě, a výmluvnosti své vypravuje, řka:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 Až dokud hloupí milovati budete hloupost, a posměvači posměch sobě libovati, a blázni nenáviděti umění?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Obraťtež se k domlouvání mému. Hle, vynáším vám ducha svého, a v známost vám uvodím slova svá.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Poněvadž jsem volala, a odpírali jste; vztahovala jsem ruku svou, a nebyl, kdo by pozoroval,
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 Anobrž strhli jste se všeliké rady mé, a trestání mého jste neoblíbili:
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 Pročež i já v bídě vaší smáti se budu, posmívati se budu, když přijde to, čehož se bojíte,
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 Když přijde jako hrozné zpuštění to, čehož se bojíte, a bída vaše jako bouře nastane, když přijde na vás trápení a ssoužení.
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Tehdy volati budou ke mně, a nevyslyším; ráno hledati mne budou, a nenaleznou mne.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Proto že nenáviděli umění, a bázně Hospodinovy nevyvolili,
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 Aniž povolili radě mé, ale pohrdali všelikým domlouváním mým.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Protož jísti budou ovoce skutků svých, a radami svými nasyceni budou.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Nebo pokoj hloupých zmorduje je, a štěstí bláznů zahubí je.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Ale kdož mne poslouchá, bydliti bude bezpečně, pokoj maje před strachem zlých věcí.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
