Job 3

1 Napokon otvori Job usta i prokle dan svoj;

След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

2 poče svoju besjedu i reče:

Иов, проговаряйки, рече:

3 “O, ne bilo dana kad sam se rodio i noći što javi: 'Začeo se dječak!'

Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

4 U crnu tminu dan taj nek se prometne! S visina se njega Bog ne spominjao, svjetlost sunčeva ne svijetlila mu više!

Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

5 Mrak i sjena smrtna o nj se otimali, posvema ga tmina gusta prekrila, pomrčine dnevne stravom ga morile!

Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

6 O, da bi ga tama svega presvojila, nek' se ne dodaje danima godine, nek' ne ulazi u brojenje mjeseci!

Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

7 A noć ona bila žalosna dovijeka, ne čulo se u njoj radosno klicanje!

Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

8 Prokleli je oni štono dan proklinju i Levijatana probudit' su kadri!

Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

9 Pomrčale zvijezde njezina svanuća, zaludu se ona vidjelu nadala, i zorinih vjeđa ne gledala nigda!

Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

10 Što mi od utrobe ne zatvori vrata da sakrije muku od mojih očiju!

Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.

11 Što nisam mrtav od krila materina, što ne izdahnuh izlazeć' iz utrobe?

Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

12 Čemu su me dva koljena prihvatila i dojke dvije da me nejaka podoje?

Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?

13 U miru bih vječnom počivao sada, spavao bih, pokoj svoj bih uživao

Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

14 s kraljevima i savjetnicima zemlje koji su sebi pogradili grobnice,

Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

15 ili s knezovima, zlatom bogatima, što su kuće svoje srebrom napunili.

Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

16 Ne bih bio - k'o nedonošče zakopano, k'o novorođenče što svjetla ne vidje.

Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

17 Zlikovci se više ne obijeste ondje, iznemogli tamo nalaze počinka.

Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

18 Sužnjeve na miru tamo ostavljaju: ne slušaju više poviku stražara.

Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

19 Malen ondje leži zajedno s velikim, rob je slobodan od gospodara svoga.

Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

20 Čemu darovati svjetlo nesretniku i život ljudima zagorčene duše

Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

21 koji smrt ištu, a ona ne dolazi, i kao za blagom za njome kopaju?

Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,

22 Grobnom bi se humku oni radovali, klicali od sreće kad bi grob svoj našli.

Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

23 Što će to čovjeku kom je put sakriven, koga je Bog sa svih strana zapriječio?

Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

24 Zato videć' hranu, uzdahnuti moram, k'o voda se moji razlijevaju krici.

Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

25 Obistinjuje se moje strahovanje, snalazi me, evo, čega god se bojah.

Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

26 Pokoja ni mira meni više nema, u mukama mojim nikad mi počinka.”

Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.