路加福音 6
1 有一個安息日，耶穌從麥地經過。他的門徒掐了麥穗，用手搓着吃。
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 有幾個法利賽人說：「你們為甚麼做安息日不可做的事呢？」
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 耶穌對他們說：「經上記着大衛和跟從他的人飢餓之時所做的事，連這個你們也沒有念過嗎？
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 他怎麼進了上帝的殿，拿陳設餅吃，又給跟從的人吃？這餅除了祭司以外，別人都不可吃。」
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 又對他們說：「人子是安息日的主。」
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 又有一個安息日，耶穌進了會堂教訓人，在那裏有一個人右手枯乾了。
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 文士和法利賽人窺探耶穌，在安息日治病不治病，要得把柄去告他。
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 耶穌卻知道他們的意念，就對那枯乾一隻手的人說：「起來！站在當中。」那人就起來，站着。
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 耶穌對他們說：「我問你們，在安息日行善行惡，救命害命，哪樣是可以的呢？」
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 他就周圍看着他們眾人，對那人說：「伸出手來！」他把手一伸，手就復了原。
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 他們就滿心大怒，彼此商議怎樣處治耶穌。
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 那時，耶穌出去，上山禱告，整夜禱告上帝；
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 到了天亮，叫他的門徒來，就從他們中間挑選十二個人，稱他們為使徒。
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 這十二個人有西門（耶穌又給他起名叫彼得），還有他兄弟安得烈，又有雅各和約翰，腓力和巴多羅買，
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 馬太和多馬，亞勒腓的兒子雅各和奮銳黨的西門，
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 雅各的兒子猶大，和賣主的加略人猶大。
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 耶穌和他們下了山，站在一塊平地上；同站的有許多門徒，又有許多百姓，從猶太全地和耶路撒冷，並泰爾、西頓的海邊來，都要聽他講道，又指望醫治他們的病；
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 還有被污鬼纏磨的，也得了醫治。
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 眾人都想要摸他；因為有能力從他身上發出來，醫好了他們。
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 耶穌舉目看着門徒，說： 你們貧窮的人有福了！ 因為上帝的國是你們的。
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 你們飢餓的人有福了！ 因為你們將要飽足。 你們哀哭的人有福了！ 因為你們將要喜笑。
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 「人為人子恨惡你們，拒絕你們，辱罵你們，棄掉你們的名，以為是惡，你們就有福了！
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 當那日，你們要歡喜跳躍，因為你們在天上的賞賜是大的。他們的祖宗待先知也是這樣。
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 但你們富足的人有禍了！ 因為你們受過你們的安慰。
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 你們飽足的人有禍了！ 因為你們將要飢餓。 你們喜笑的人有禍了！ 因為你們將要哀慟哭泣。
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 「人都說你們好的時候，你們就有禍了！因為他們的祖宗待假先知也是這樣。」
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 「只是我告訴你們這聽道的人，你們的仇敵，要愛他！恨你們的，要待他好！
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 咒詛你們的，要為他祝福！凌辱你們的，要為他禱告！
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 有人打你這邊的臉，連那邊的臉也由他打。有人奪你的外衣，連裏衣也由他拿去。
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 凡求你的，就給他。有人奪你的東西去，不用再要回來。
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 你們願意人怎樣待你們，你們也要怎樣待人。
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 你們若單愛那愛你們的人，有甚麼可酬謝的呢？就是罪人也愛那愛他們的人。
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 你們若善待那善待你們的人，有甚麼可酬謝的呢？就是罪人也是這樣行。
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 你們若借給人，指望從他收回，有甚麼可酬謝的呢？就是罪人也借給罪人，要如數收回。
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 你們倒要愛仇敵，也要善待他們，並要借給人不指望償還，你們的賞賜就必大了，你們也必作至高者的兒子，因為他恩待那忘恩的和作惡的。
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 你們要慈悲，像你們的父慈悲一樣。」
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 「你們不要論斷人，就不被論斷；你們不要定人的罪，就不被定罪；你們要饒恕人，就必蒙饒恕 ；
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 你們要給人，就必有給你們的，並且用十足的升斗，連搖帶按，上尖下流地倒在你們懷裏；因為你們用甚麼量器量給人，也必用甚麼量器量給你們。」
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 耶穌又用比喻對他們說：「瞎子豈能領瞎子，兩個人不是都要掉在坑裏嗎？
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 學生不能高過先生；凡學成了的不過和先生一樣。
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 為甚麼看見你弟兄眼中有刺，卻不想自己眼中有樑木呢？
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 你不見自己眼中有樑木，怎能對你弟兄說：『容我去掉你眼中的刺』呢？你這假冒為善的人！先去掉自己眼中的樑木，然後才能看得清楚，去掉你弟兄眼中的刺。」
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 「因為，沒有好樹結壞果子，也沒有壞樹結好果子。
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 凡樹木看果子，就可以認出它來。人不是從荊棘上摘無花果，也不是從蒺藜裏摘葡萄。
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 善人從他心裏所存的善就發出善來；惡人從他心裏所存的惡就發出惡來；因為心裏所充滿的，口裏就說出來。」
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 「你們為甚麼稱呼我『主啊，主啊』卻不遵我的話行呢？
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 凡到我這裏來，聽見我的話就去行的，我要告訴你們他像甚麼人：
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 他像一個人蓋房子，深深地挖地，把根基安在磐石上；到發大水的時候，水沖那房子，房子總不能搖動，因為根基立在磐石上 。
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 惟有聽見不去行的，就像一個人在土地上蓋房子，沒有根基；水一沖，隨即倒塌了，並且那房子壞的很大。」
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
