路加福音 6
1 有一个安息日，耶稣从麦地经过。他的门徒掐了麦穗，用手搓着吃。
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 有几个法利赛人说：“你们为什么做安息日不可做的事呢？”
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 耶稣对他们说：“经上记着大卫和跟从他的人饥饿之时所做的事，连这个你们也没有念过吗？
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 他怎么进了 神的殿，拿陈设饼吃，又给跟从的人吃？这饼除了祭司以外，别人都不可吃。”
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 又对他们说：“人子是安息日的主。”
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 又有一个安息日，耶稣进了会堂教训人，在那里有一个人右手枯干了。
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 文士和法利赛人窥探耶稣，在安息日治病不治病，要得把柄去告他。
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 耶稣却知道他们的意念，就对那枯干一只手的人说：“起来！站在当中。”那人就起来，站着。
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 耶稣对他们说：“我问你们，在安息日行善行恶，救命害命，哪样是可以的呢？”
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 他就周围看着他们众人，对那人说：“伸出手来！”他把手一伸，手就复了原。
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 他们就满心大怒，彼此商议怎样处治耶稣。
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 那时，耶稣出去，上山祷告，整夜祷告 神；
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 到了天亮，叫他的门徒来，就从他们中间挑选十二个人，称他们为使徒。
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 这十二个人有西门（耶稣又给他起名叫彼得），还有他兄弟安得烈，又有雅各和约翰，腓力和巴多罗买，
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 马太和多马，亚勒腓的儿子雅各和奋锐党的西门，
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 雅各的儿子犹大，和卖主的加略人犹大。
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 耶稣和他们下了山，站在一块平地上；同站的有许多门徒，又有许多百姓，从犹太全地和耶路撒冷，并泰尔、西顿的海边来，都要听他讲道，又指望医治他们的病；
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 还有被污鬼缠磨的，也得了医治。
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 众人都想要摸他；因为有能力从他身上发出来，医好了他们。
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 耶稣举目看着门徒，说： 你们贫穷的人有福了！ 因为 神的国是你们的。
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 你们饥饿的人有福了！ 因为你们将要饱足。 你们哀哭的人有福了！ 因为你们将要喜笑。
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 “人为人子恨恶你们，拒绝你们，辱骂你们，弃掉你们的名，以为是恶，你们就有福了！
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 当那日，你们要欢喜跳跃，因为你们在天上的赏赐是大的。他们的祖宗待先知也是这样。
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 但你们富足的人有祸了！ 因为你们受过你们的安慰。
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 你们饱足的人有祸了！ 因为你们将要饥饿。 你们喜笑的人有祸了！ 因为你们将要哀恸哭泣。
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 “人都说你们好的时候，你们就有祸了！因为他们的祖宗待假先知也是这样。”
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 “只是我告诉你们这听道的人，你们的仇敌，要爱他！恨你们的，要待他好！
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 咒诅你们的，要为他祝福！凌辱你们的，要为他祷告！
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 有人打你这边的脸，连那边的脸也由他打。有人夺你的外衣，连里衣也由他拿去。
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 凡求你的，就给他。有人夺你的东西去，不用再要回来。
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 你们愿意人怎样待你们，你们也要怎样待人。
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 你们若单爱那爱你们的人，有什么可酬谢的呢？就是罪人也爱那爱他们的人。
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 你们若善待那善待你们的人，有什么可酬谢的呢？就是罪人也是这样行。
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 你们若借给人，指望从他收回，有什么可酬谢的呢？就是罪人也借给罪人，要如数收回。
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 你们倒要爱仇敌，也要善待他们，并要借给人不指望偿还，你们的赏赐就必大了，你们也必作至高者的儿子，因为他恩待那忘恩的和作恶的。
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 你们要慈悲，像你们的父慈悲一样。”
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 “你们不要论断人，就不被论断；你们不要定人的罪，就不被定罪；你们要饶恕人，就必蒙饶恕；
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 你们要给人，就必有给你们的，并且用十足的升斗，连摇带按，上尖下流地倒在你们怀里；因为你们用什么量器量给人，也必用什么量器量给你们。”
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 耶稣又用比喻对他们说：“瞎子岂能领瞎子，两个人不是都要掉在坑里吗？
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 学生不能高过先生；凡学成了的不过和先生一样。
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 为什么看见你弟兄眼中有刺，却不想自己眼中有梁木呢？
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 你不见自己眼中有梁木，怎能对你弟兄说：‘容我去掉你眼中的刺’呢？你这假冒为善的人！先去掉自己眼中的梁木，然后才能看得清楚，去掉你弟兄眼中的刺。”
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 “因为，没有好树结坏果子，也没有坏树结好果子。
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 凡树木看果子，就可以认出它来。人不是从荆棘上摘无花果，也不是从蒺藜里摘葡萄。
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 善人从他心里所存的善就发出善来；恶人从他心里所存的恶就发出恶来；因为心里所充满的，口里就说出来。”
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 “你们为什么称呼我‘主啊，主啊’却不遵我的话行呢？
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 凡到我这里来，听见我的话就去行的，我要告诉你们他像什么人：
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 他像一个人盖房子，深深地挖地，把根基安在磐石上；到发大水的时候，水冲那房子，房子总不能摇动，因为根基立在磐石上。
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 惟有听见不去行的，就像一个人在土地上盖房子，没有根基；水一冲，随即倒塌了，并且那房子坏的很大。”
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
