< 路加福音 15 >

1 众税吏和罪人都挨近耶稣,要听他讲道。
А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.
2 法利赛人和文士私下议论说:“这个人接待罪人,又同他们吃饭。”
А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.
3 耶稣就用比喻说:
И Той им изговори тая притча, като каза:
4 “你们中间谁有一百只羊失去一只,不把这九十九只撇在旷野、去找那失去的羊,直到找着呢?
Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?
5 找着了,就欢欢喜喜地扛在肩上,回到家里,
И като я намери, вдига я на рамената си радостен.
6 就请朋友邻舍来,对他们说:‘我失去的羊已经找着了,你们和我一同欢喜吧!’
И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.
7 我告诉你们,一个罪人悔改,在天上也要这样为他欢喜,较比为九十九个不用悔改的义人欢喜更大。”
Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
8 “或是一个妇人有十块钱,若失落一块,岂不点上灯,打扫屋子,细细地找,直到找着吗?
Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?
9 找着了,就请朋友邻舍来,对他们说:‘我失落的那块钱已经找着了,你们和我一同欢喜吧!’
И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.
10 我告诉你们,一个罪人悔改,在 神的使者面前也是这样为他欢喜。”
Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае.
11 耶稣又说:“一个人有两个儿子。
Каза още: Някой си човек имаше двама сина.
12 小儿子对父亲说:‘父亲,请你把我应得的家业分给我。’他父亲就把产业分给他们。
И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.
13 过了不多几日,小儿子就把他一切所有的都收拾起来,往远方去了。在那里任意放荡,浪费资财。
И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
14 既耗尽了一切所有的,又遇着那地方大遭饥荒,就穷苦起来。
И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.
15 于是去投靠那地方的一个人;那人打发他到田里去放猪。
И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.
16 他恨不得拿猪所吃的豆荚充饥,也没有人给他。
И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.
17 他醒悟过来,就说:‘我父亲有多少的雇工,口粮有余,我倒在这里饿死吗?
А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишьк от хляб, а пък аз умирам от глад!
18 我要起来,到我父亲那里去,向他说:父亲!我得罪了天,又得罪了你;
Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
19 从今以后,我不配称为你的儿子,把我当作一个雇工吧!’
не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
20 于是起来,往他父亲那里去。相离还远,他父亲看见,就动了慈心,跑去抱着他的颈项,连连与他亲嘴。
И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
21 儿子说:‘父亲!我得罪了天,又得罪了你;从今以后,我不配称为你的儿子。’
Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм достоен да се наричам твой син.
22 父亲却吩咐仆人说:‘把那上好的袍子快拿出来给他穿;把戒指戴在他指头上;把鞋穿在他脚上;
Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;
23 把那肥牛犊牵来宰了,我们可以吃喝快乐;
докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;
24 因为我这个儿子是死而复活,失而又得的。’他们就快乐起来。
защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.
25 那时,大儿子正在田里。他回来,离家不远,听见作乐跳舞的声音,
А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
26 便叫过一个仆人来,问是什么事。
И повика един от слугите и попита, що е това.
27 仆人说:‘你兄弟来了;你父亲因为得他无灾无病地回来,把肥牛犊宰了。’
А той му рече: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28 大儿子却生气,不肯进去;他父亲就出来劝他。
И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.
29 他对父亲说:‘我服事你这多年,从来没有违背过你的命,你并没有给我一只山羊羔,叫我和朋友一同快乐。
А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;
30 但你这个儿子和娼妓吞尽了你的产业,他一来了,你倒为他宰了肥牛犊。’
а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
31 父亲对他说:‘儿啊!你常和我同在,我一切所有的都是你的;
А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.
32 只是你这个兄弟是死而复活、失而又得的,所以我们理当欢喜快乐。’”
Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.

< 路加福音 15 >