使徒行传 25

1 非斯都到了任，过了三天，就从凯撒利亚上耶路撒冷去。

А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.

2 祭司长和犹太人的首领向他控告保罗，

Тогава първосвещениците и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,

3 又央告他，求他的情，将保罗提到耶路撒冷来，他们要在路上埋伏杀害他。

и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като [крояха да] поставят засада и да го убият на пътя.

4 非斯都却回答说：“保罗押在凯撒利亚，我自己快要往那里去”；

Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне за там;

5 又说：“你们中间有权势的人与我一同下去，那人若有什么不是，就可以告他。”

затова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; а ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

6 非斯都在他们那里住了不过十天八天，就下凯撒利亚去；第二天坐堂，吩咐将保罗提上来。

И като преседя между тях не повече от осем или десет дена, той слезе в Кесария, и на утрешния ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павла.

7 保罗来了，那些从耶路撒冷下来的犹太人周围站着，将许多重大的事控告他，都是不能证实的。

И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

8 保罗分诉说：“无论犹太人的律法，或是圣殿，或是凯撒，我都没有干犯。”

но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.

9 但非斯都要讨犹太人的喜欢，就问保罗说：“你愿意上耶路撒冷去，在那里听我审断这事吗？”

Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението, на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?

10 保罗说：“我站在凯撒的堂前，这就是我应当受审的地方。我向犹太人并没有行过什么不义的事，这也是你明明知道的。

А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, дето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

11 我若行了不义的事，犯了什么该死的罪，就是死，我也不辞。他们所告我的事若都不实，就没有人可以把我交给他们。我要上告于凯撒。”

Прочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия не е истинно, никой не може да ме предаде за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.

12 非斯都和议会商量了，就说：“你既上告于凯撒，可以往凯撒那里去。”

Тогава Фест, след като поразиска въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.

13 过了些日子，亚基帕王和百妮基氏来到凯撒利亚，问非斯都安。

А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.

14 在那里住了多日，非斯都将保罗的事告诉王，说：“这里有一个人，是腓力斯留在监里的。

И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Фелиска в окови.

15 我在耶路撒冷的时候，祭司长和犹太的长老将他的事禀报了我，求我定他的罪。

За него когато бях в Ерусалим, първосвещениците и юдейските старейшини ми подадоха жалба и искаха да го съдя.

16 我对他们说，无论什么人，被告还没有和原告对质，未得机会分诉所告他的事，就先定他的罪，这不是罗马人的条例。

Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек [на смърт, ] преди обвиняемият да е бил поставен лице с лице с обвинителите си, и да му е дал случай да говори в своя защита относно обвинението.

17 及至他们都来到这里，我就不耽延，第二天便坐堂，吩咐把那人提上来。

И тъй, когато дойдоха тук заедно с мене, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

18 告他的人站着告他；所告的，并没有我所逆料的那等恶事。

Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела каквито аз предполагах;

19 不过是有几样辩论，为他们自己敬鬼神的事，又为一个人名叫耶稣，是已经死了，保罗却说他是活着的。

но имаха против него някакви разисквания за техните си вярвания, и за някой си Исус, който бил умрял, за когото Павел твърдеше, че е жив.

20 这些事当怎样究问，我心里作难，所以问他说：‘你愿意上耶路撒冷去，在那里为这些事听审吗？’

И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах да ли би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.

21 但保罗求我留下他，要听皇上审断，我就吩咐把他留下，等我解他到凯撒那里去。”

Но понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази за него, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.

22 亚基帕对非斯都说：“我自己也愿听这人辩论。”非斯都说：“明天你可以听。”

Тогава Априпа рече на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

23 第二天，亚基帕和百妮基大张威势而来，同着众千夫长和城里的尊贵人进了公厅。非斯都吩咐一声，就有人将保罗带进来。

На утрешния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.

24 非斯都说：“亚基帕王和在这里的诸位啊，你们看这人，就是一切犹太人，在耶路撒冷和这里，曾向我恳求、呼叫说：‘不可容他再活着。’

Тогава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представиха жалба, и в Ерусалим и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

25 但我查明他没有犯什么该死的罪，并且他自己上告于皇帝，所以我定意把他解去。

Но аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.

26 论到这人，我没有确实的事可以奏明主上。因此，我带他到你们面前，也特意带他到你亚基帕王面前，为要在查问之后有所陈奏。

А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването му, да имам какво да пиша.

27 据我看来，解送囚犯，不指明他的罪案是不合理的。”

Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.