< 哥林多后书 6 >

1 我们与 神同工的,也劝你们不可徒受他的恩典。
И ние, като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напраздно Божията благодат.
2 因为他说:“在悦纳的时候,我应允了你;在拯救的日子,我搭救了你。”看哪,现在正是悦纳的时候!现在正是拯救的日子;
(Защото казва:
3 我们凡事都不叫人有妨碍,免得这职分被人毁谤;
Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;
4 反倒在各样的事上表明自己是 神的用人,就如在许多的忍耐、患难、穷乏、困苦、
но във всичко биваме одобрени, като божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,
5 鞭打、监禁、扰乱、勤劳、警醒、不食、
чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,
6 廉洁、知识、恒忍、恩慈、圣灵的感化、无伪的爱心、
с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,
7 真实的道理、 神的大能;仁义的兵器在左在右;
с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;
8 荣耀、羞辱,恶名、美名;似乎是诱惑人的,却是诚实的;
всред слава и опозорение, всред укори и похвали; считани като измамници, но пак истинни;
9 似乎不为人所知,却是人所共知的;似乎要死,却是活着的;似乎受责罚,却是不至丧命的;
като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказани, а не умъртвявани;
10 似乎忧愁,却是常常快乐的;似乎贫穷,却是叫许多人富足的;似乎一无所有,却是样样都有的。
като наскърбени, а винаги радостни, като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.
11 哥林多人哪,我们向你们,口是张开的,心是宽宏的。
О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърдцето ни се разшири.
12 你们狭窄,原不在乎我们,是在乎自己的心肠狭窄。
Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно нам.
13 你们也要照样用宽宏的心报答我。我这话正像对自己的孩子说的。
И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие сърдцата си.
14 你们和不信的原不相配,不要同负一轭。义和不义有什么相交呢?光明和黑暗有什么相通呢?
Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?
15 基督和彼列有什么相和呢?信主的和不信主的有什么相干呢?
и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия?
16 神的殿和偶像有什么相同呢?因为我们是永生 神的殿,就如 神曾说: 我要在他们中间居住, 在他们中间来往; 我要作他们的 神; 他们要作我的子民。
и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".
17 又说:你们务要从他们中间出来, 与他们分别; 不要沾不洁净的物,我就收纳你们。
Затова
18 我要作你们的父; 你们要作我的儿女。 这是全能的主说的。
И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ.

< 哥林多后书 6 >